Всички обичаме заплетените, неразгадани мистерии и необясними изчезвания. Традиционно интересни са книгите и филмите, в които Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ се опитва да намери
избягали престъпници, политици или шоу звезди. Както обикновено обаче, действителността може да бъде по-интересна от представата ни за нея.
Сайтът Mnn.com ни предлага няколко интересни случая с изчезнали хора. Някои от тях са били обект на масивно търсене в цялата страна (става въпрос за САЩ - бел. прев.), други случаи са само
спекулация, медийна сензация, плод на фалшиви или премълчани обвинения, погрешно разследване и други.
Представяме ви историите на 6 от най-фрапантно изчезналите хора, чиято съдба остава неизвестна за обществеността и до ден-днешен.
Хенри
Хъдсън. Снимка: Wikipedia
Хенри Хъдсън (ок. 1570 г. - ок. 1611 г.)
Хенри Хъдсън е известен британски мореплавател, на когото са кръстени река, залив, пролив, градове, мост и др. Той е бил освен знаменит изследовател, и себеотдаващ се командир. При четвъртата
експедиция в опит да бъде намерен по-бърз път към Азия, екипажът на кораба, с който пътува - “Дискавъри”, остава блокиран в ледниците в продължение на няколко месеца.
Разкъсван от носталгия, глад, студ и нежелание да продължи проучванията на своя командир, екипажът на Хъдсън го натоварва заедно със сина му, който е тийнейджър, и седем от лоялните към командира
моряци на малка, открита лодка без храна и вода. Съдбата на мореплавателя и спътниците му от лодката остават неизвестни и до днес.
За събитията, станали през XVII в., става ясно от останалите моряци, които са се завърнали в Англия и са били осъдени за убийството на своя командир.
Амелия Ерхарт. Снимка: Wikipedia.org
Амелия Ерхарт (1897-1939 г.)
Пионер в авиацията, автор, учител, редактор на списание, моден дизайнер, говорител на компания за производство на цигари. За своите 39 години на тази планета, Амелия Ерхарт успява да натрупа
внушителна автобиография. Едно от нещата, с които ще остане в историята обаче, е безследното ѝ изчезване, докато се опитва да осъществи околосветски полет. И до ден-днешен продължават теориите,
свързани с изчезването ѝ от небето над Тихия океан.
Въпреки че има безброй много версии, никой не може да бъде сигурен какво наистина се е случило, когато Ерхарт и спътникът ѝ са летели над Тихия океан. На 2 юли 1937 г. Младата жена и навигаторът ѝ
Фред Нунан пътували към остров Хауланд със самолета Lockheed Electra 10E, когато е изгубена връзката с тях. Изчезването им е довело до най-интензивното и скъпо издирване в американската история до
този момент - похарчени са над 9 млн. долара.
Една от най-логичните версии е, че горивото на самолета е свършило и той се е разбил. Ерхарт е обявена за мъртва две години след това - през 1939 г. Наскоро изследователи започнаха експедиция на
стойност 2,2 млн.долара, за да докажат, че самолетът на Ерхарт се е разбил на малкия остров Nikumaroro (Никумароро).
Харолд Холд. Снимка: Wikipedia.org
Харолд Холд (1908–1967 г.)
Не всеки ден в морето изчезва министър-председател. Въпреки това, точно такъв е случаят с Харолд Холд. На 17 декември 1967 г., когато седемнадесетият министър-председател на Австралия решава да
поплува на плажа Шевио близо до Портсий, Виктория, се случва точно това. След два дни изнурителни усилия в опит да бъде намерен, властите официално обявяват, че 59-годишният Холт е мъртъв. Той е
опитен плувец и дългогодишен член на парламента, като от две години е бил и министър-председател.
Тялото му остава ненамерено. През 2005 г. съдебният лекар постановява, че причина за смъртта му е или удавяне, или нападение от акула, тъй като мястото, където се е къпел, било рисковано. По време
на изчезването му политикът е взимал лекарства срещу болки в рамото заради контузия.
Скоро след изчезването на Холт започват и спекулациите какво точно се е случило онази съдбовна сутрин на плажа Шевио, като слуховете продължават и до днес. Сред по-бурните митове около изчезването
му са версиите, подхранвани от факта, че инцидентът с него не е последван от официално проучване, както и че тялото му не е намерено.
От тук идват и следващите версии, например, че е отвлечен от НЛО, или пък че е инсценирал собствената си смърт, за да може да избяга с любовницата си - Марджъри Гилеспи. Най-известната мистична
версия е, че мъжът е плувал в морето, където е бил посрещнат от китайска подводница, чакаща да го откара в Китай.
Джими
Хофа. Снимка: Wikipedia.org
Джими Хофа (р. 1913 г.)
Досега единственият доказан факт около Джими Хофа, който е бил влиятелен синдикален лидер и осъждан престъпник, е, че той е отвлечен от паркинга на ресторант в предградията на Детройт на 30 юли
1975 година, а по-късно най-вероятно е убит от мафията.
В продължение на десетилетия остава неясно какво се е случило с тялото на корумпирания профсъюзен лидер, който е бил обявен за мъртъв осем години след отвличането му.
Изчезването на Хофа е дало благоприятна почва за разпространението на редица истини, както и лъжи. Част от подадената информация е била създадена от ФБР. Повечето от слуховете се отнасят за това
какво е направено с тялото на Хофа. Една от версиите е, че синдикалистът е убит, а тялото му е зазидано в основите (по-точно в сектор 107) на стадиона “Джайънтс” в Ню Джърси.
Друга версия твърди, че тялото му е зазидано в основите на Renaissance Center в Детройт или че е скрито под конюшня. Трета група теории включват погребването му под алеята на един крайградски дом,
или че тялото му е хвърлено в блато във Флорида. Има и изследователи на случая, които смятат, че Хофа е погребан под плувен басейн в задния двор в Bloomfield Hills.
Други сценарии за отърваването от тялото на Хофа са по-зрелищни - като това, че е то е пуснато през месомелачка, че е унищожено във фабрика за разграждане на мазнини или че е поставено в кола,
която е пусната в преса за метал. Друга подобна версия е, че Хофа е бил захвърлен във варел за токсични отпадъци и депозиран на токсично сметище в Ню Джърси.
Скица
на ФБР, възстановка на лицето на мъжа, представил се като Д.Б. Купър. Снимка: Wikipedia.org
Д. Б. Купър (неизв.)
Мъжът от сагата около наглото отвличане на самолет във въздуха, познат на медиите като Д. Б. Купър (мъжът си е закупил билет под псевдонима Дан Купър) едва ли ще
бъде забравен от авиационната индустрия, и разбира се - от ФБР.
В навечерието на Деня на благодарността - 24 ноември 1971 г., спретнато облеченият господин се качва на Northwest Orient Airlines, пътуващ за международното летище Сиатъл-Такома. 30 минути след
началото на полета Купър разкрива на една от стюардесите, че притежава бомба и иска 200 хил. долара и четири парашута при кацането за презареждане на самолета на летище „Сий-Так“.
Самолетът прекарва два часа на летището докато властите предадат откупа и парашутите, зареждат с гориво самолета и освободават пътниците от полета. След това Купър посочва желаната от него
дестинация Мексико сити. След около 30-минутен полет Купър, натоварен с парашутите и парите, скача от самолета през нощта над югозападната част на Вашингтон, близо до планината Сейнт
Хелънс.
И до ден-днешен самоличността на Купър остава загадка, както и това дали е оцелял при скока или не. Тяло обаче така и не е намерено. Интересен факт е, че след този случай в целия свят се засилва
проверката на пътници преди качването им на самолет, както и инсталирането на метални детектори на летищата.
Бебето Азария и неговата майка Линдзи Чембърлейн. Снимка: Wikipwdia.org
Азария Чембърлейн (р. 1980 - официално призната за мъртва на 12 юни 2012 г.)
Изчезването на 9-седмичната Азария Чембърлейн през 1980 г. е може би най-скандалният случай в историята на Австралия. Случаят с изчезналото бебе беше неясен до 2012 година, когато следователите
постановяват, че 9-седмичното бебе е било грабнато от куче динго.
На 17 август бебето Азария заедно с родителите си Линдзи и Майкъл Чембърлейн отиват на къмпинг близо до скалата Улуру в Австралия. Майката Линдзи приспива бебето и се присъединява към парти в
къмпинга. Когато по-късно отива да провери как е бебето, с ужас установява, че люлката е празна. Започналото търсене приключва безрезултатно.
Седмица по-късно един турист намира жилетката на бебето. При полицейския оглед специалистите откриват следи от разрез, за който категорично заявяват, че не може да бъде от куче Динго. Освен това
никога дотогава не са получавали сигнали за кучета Динго, които да са нападали хора.
Така основното подозрение пада директно върху майката. Тя е обвинена, че е убила бебето си и е инсценирала изчезването му. Жената получава доживотна присъда, а съпругът ѝ Майкъл е обвинен в
съучастничество.
Случаят почти затихва, когато през 1986 година един английски алпинист открива още дрехи, принадлежали на бебето, в хралупата на куче близо до къмпинга. Откритията му обръщат изводите от
разследването. След кратък период обвиненията срещу родителите са снети, като за виновно е признато кучето динго.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката,
предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!