Столицата на Исландия Рейкявик оглави класация за най-зелен град за пътуващите, с най-много зелени пространства на глава от населението. Проучването на холандска туристическа агенция TravelBird, цитирана от агенция "Ройтерс" включва общо 50 града.

Индексът анализира картографските данни от 50 популярни туристически дестинации, като оценява видовете и броя на зелените площи: паркове, голф игрища, ливади, лозя и ферми. Според изследването крайбрежният Рейкявик, където живеят 120 000 души, има 410 квадратни метра зеленина на глава от населението, а в допълнение са големите национални паркове.

Окланд в Нова Зеландия е класиран на второ място, а след него са словашката столица Братислава и шведският Гьотеборг. Сидни (Австралия) заема пето място в индекса за зелени градове. Токио остава в другия край на класацията като най-малко зеления град, следван от Истанбул (Турция), Атина (Гърция), Лион (Франция) и Сантяго (Чили), всички те с по-малко от 8 квадратни метра зеленина на жител.

Единбург е най-зеленият град във Великобритания, а Вашингтон и Лос Анджелис са на върха на класацията за САЩ.

Много известни градски дестинации по света правят значителни стъпки за опазването и разширяването на зелените си площи, както и за създаването на нови такива.

В същото време ООН изчислява, че до 2050 г. повече от две трети от света ще живеят в градските райони, и призова за радикално преосмисляне на градското планиране. Зелените зони охлаждат градската среда, стимулират хората да се движат и да спортуват, помагат за намаляване на стреса и умората, спомагат и социалните отношения и контакти и могат да подобрят психическото състояние, констатира Световната здравна организация.

Изпълнителният директор на агенцията Фиона Вандерброек, която прави класирането, разказва за Thomson Reuters Foundation, че идеята на TravelBird е да вдъхновяват туристите да виждат градския туризъм по различен начин, като ги приканват да се насладят и на природата в градовете, като същевременно с това се наслаждават на културата и живота му.

Редица градовете през последните години предприемат стъпки за по-добри градски условия, като ограничават или забраняват дизеловите автомобили, обособяват зелени зони, свободни от автомобили, стимулират използването на автобуси с нулеви емисии, налагат по-строги ограничения срещу замърсяването на въздуха. Един от основните стимули е постигане на целите на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. за ограничаване на емисиите на парникови газове.