Човешката психика е крехко нещо. Лесно се плашим, лесно се стресираме, въображението често задвижва колелата на нереални механизми, които ни разтърсват до основи. Всеки град има по някое място, което да е свързано с легенди, с призраци, или с някакво невидимо присъствие, което да смразява смелчагите, тръгнали да го посещават денем или нощем. Така наречените „призрачни градове“ също събуждат чувство за най-примитивен страх – нужно е само да си спомним разказите на някои от посетилите Чернобил години след катастрофата, за да добием по-близка представа за огъването на психиката.

Listverse.com и Cracked.com ни представят класации на най-зловещите и страховити места в света, от които сме избрали шест по-забележителни.

Хелтаун

Хелтаун явно неслучайно е с такова име (буквално: Адския град, бел. пр.). През 70-те години на XX в. градът е напуснат от повечето му жители поради желанието на правителството да построи национален парк на територията на селището. Проектът пропада и така Хелтаун се оказва изоставен, но все още осеян с къщи, които така и не са сринати.

Говорим си за класически пример за призрачен град, с дървени постройки, но липса на каквото и да е човешко присъствие. Нещо повече – някои от къщите са обгорени, защото преди там са се провеждали тренировки на местната пожарна.

Кое е страшното?

Ако не ви е страх от обезлюденото селище достатъчно много, слуховете може да поразклатят психиката ви. Според тях отбивката на околния Станфордски път, която всъщност е задънена улица, е неслучайно наречена още „Краят на света“. Ако престоите прекомерно дълго там, ще срещнете привидения, членове на Ку Клукс Клан, сатанисти, или пък мутанти, съществуването на които е породено от химичен разлив в района. Ако се загубите пък, ще стигнете рано или късно до Бостънското гробище.

Гробището в Стал

Стал е малко градче в Канзас, община Дъглас. Най-близките градове до него са Лоурънс и Топека, но смело може да се каже, че Стал по-скоро е в средата на... нищото. Населението му е близо 20 души.

През деня гробището изглежда съвсем нормално. Снимка: Wikimedia.org

Кое е страшното?

Освен изолацията и демографията ли? В началото на XX век две трагедии са разтърсили из основи малкото селище – говорим си за факти, не за фолклор и поверия. Първо, мъж е изгорил нивата си, за да освободи място за нова продукция след това, само за да открие овъгленото тяло на сина си в нея след това. След това друг мъж изчезва от Стал, а малко по-късно е намерен обесен на дърво в гората.

Поради такива случаи, гробището в Стал е обект на силно внимание от всякакви ентусиасти и книги. Енциклопедичната Weird US е отделила внимание на Стал, като в нея пише следното:

„Има гробища из САЩ, които надвишават многократно чувството за прокълнатост и усещането за обитавано от духове място. Те навлизат директно в диаболичното, някои определят усещането като че все едно дяволът провежда срещи със своите последователи в тях. Гробището в Стал, Канзас, е именно едно от тези места“.

Къщата на мистериите Уинчестър

В Сан Хосе се намира една огромна, супер странна къща, която с основание е наречена „Къщата на мистериите“. Комплексът се състои от 160 стаи, които са като същински лабиринт, с километрични коридори, тайни маршрути, врати, които завършват никъде – тоест, право в стената, и множество стълбища.

Кое е страшното?

Ако такава налудничавост не ви плаши, то чуйте историята на въпросната къща, наречена на Сара Уинчестър. В края на XIX век Сара губи съпруга и дъщеря си. Изключително съкрушена, тя посещава бостънски медиум, който заявява, че тя е обсебена от жертвите на бизнеса на семейството ѝ – известните пушки „Уинчестър“. Единственият начин да постигне помирение с тях е да строи... къща. Да строи къща в смисъл на това да се занимава с това и да не спира до смъртта си.

И така през 1884 година Сара започва строежа на огромното имение, без да спира в продължение на цели 38 години. Не е учудващо тогава първо, че е направила толкова огромен комплекс и второ, че в последните години често се е губила в него. Според Уинчестър всичките завои, врати, отварящи се към нищото, и коридори са заблуждавали призраците и са ги държали далеч от нея.

Имението изглежда супер така, но за сам човек да се лута из коридорите със сигурност е било побъркващо. Снимка: Wikimedia.org

Хъмбърстоун и Ла Нория

Това са два изоставени миньорски града в Чили. Основани с идеята за добив на селитра, те бързо постигат възход и процъфтяват. Въпреки това, Голямата депресия и още няколко икономически удара върху Чили водят до пълен фалит на бизнеса през 1958 година. Две години по-късно, Хъмбърстоун и околните селища се обезлюдяват напълно.

Кое е страшното?

Съществуват слухове, че мъртвите на Ла Нория излизат от гробовете си посред нощ и ходят из селището. В Хъмбърстоун пък са заснети множество призрачни фотографии. Никак не е чудно тогава, че жителите на околните селища отказват да пристъпят там. Отново в Ла Нория, част от гробовете наистина стоят отворени и телата на погребаните са видими изцяло, като не се знае чие точно дело е това. Единственото ясно е, че гледката буди неподправен страх.

Църквата-костница в Седлец, Чехия

Някои определят зловещата църква в малкия чешки град Седлец като „водопада Ниагара за мъртви хора“, независимо от причината за тяхната смърт. От осветяването на гробището с пръст от самите Свети земи през XIII век, хора от всички части на Европа искат тленните им останки да бъдат положени тук. Така гробището се разраства безумно много до 1870 година, когато свещениците взимат решение да се справят с проблема, състоящ се от... прекалено много кости.

Кое е страшното?

Самото решение е следното – да декорират църквата не с друго, ами със стотици, хиляди човешки кости и скелети. Едно посещение ви стига, за да видите мрачното изкуство на Франтишек Ринт, чешкият дърводелец, който е организирал и подредил огромната колекция от кости. В Седлец има полилей от човешки кости, огромни купчини от останки във всеки един от четирите ъгъла на храма, както и много, много други странни „облицовки“.

"Топло посрещане" в Седлец. Снимка: Wikimedia.org

Парижките мини

Безкрайните тунели, които са се разстлали под улиците на Париж не трябва да бъдат бъркани с Парижките катакомби, въпреки че малко или много си приличат по зловещото излъчване. Тунелите са забранени за посещения, като влизането е наказуемо по силата на закона, а таксите са солени. Галериите са спомен от миналото, когато са били използвани за добив на минерали поради особеността на земята, на която града лежи.

Кое е страшното?

В момента мините не се наблюдават от полицията, занемарени са и са несигурни, защото е възможно по всяко време да се срутят. Градските легенди подшушват, че редица езотерични и древни култове се помещават в галериите под града, както и най-различни същества, избрали именно тях за свой дом.

Ако оставим настрана легендите, важен остава следния факт – тунелите са с дължина близо 600 километра и по-голямата част от тях дори не са отбелязани на каквато и да е карта. Тоест лесно може да се загубите в мрака, като „лесно“ е крайно омекотен вариант на лекотата, с която може да изчезнете в мрака и да не се върнете повече. Огромна част от тях са на стотици метри под уличното равнище, някои коридори са наводнени, през други пък едва може да се мине, защото са тесни. Има дупки, в които можете да пропаднете десетки метри надолу, както и редица задънени улици.

И като за капак – в тях е пълно с човешки кости, поради пренаселването на голяма част от парижките гробища.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!