Господа европейски управленци от всякакъв тип!

Моля да спрете с политиканстването и да си припомните, че в низините, някъде там долу в мъглата, всъщност живеят хората, върху чийто гръб стоите. Хората, върху чийто гръб изграждате своите замъци. Отдавна (а всъщност не чак толкова) мина времето, когато единствено ентусиазъм беше достатъчен, за да даде заряд за развитие и желание за работа за общото благо. Няма и един човешки живот оттогава.

Много от хората, живели по това време, вече не са между живите, но тези, които са, сигурно помнят как от пепелта се е възраждала Европа. Помнят живеца, с който са строили, и нищетата, в която са живели. Помнят залъка, който са делили, и устрема, с който са градили. Помнят надеждите, които са имали, и мечтите, които са следвали.

Ние не помним тези неща. Ние помним само мира и спокойствието. Помним само топлата завивка и светлото бъдеще. Помним само бързото осъществяване на желанията и че това е нормално да стане. Бавно и постепенно в съзнанието ни са останали единствено и само удобството и редът, които са ни дошли наготово. Бавно и постепенно желанието и устремът за социална отговорност и работа в полза на народа са изместени от клиентелизъм, лобиране, претенции за собствената ни важност и други подобни нови ценности.

Нека да си припомним десетките милиони жертви от многото войни, върху чиито кости се строи нова Европа. И не е важно кой за какво, кого и как е убивал или се е бил – всеки е изповядвал някакви ценности. Важното е, че след всички тези мракобесни времена са се събудили нови правила, нови практики, нови стандарти.

А ето днес, не след толкова дълго, вие, нашите управници, сте загърбили напълно тези нови правила. Плюете върху тях и си изтривате краката в тях. Вие сякаш забравяте, че не политиката е водещата в живота ни, не.

Все още водеща роля има икономиката.

И не тази икономика на виртуалните пари, където се губи връзката между стойността и потта на хората, не. Реалната икономика с истинската добавена стойност, с истинските създадени блага, с истинския хляб. Дай Боже по-скоро да дойде денят, когато няма да има нужда хората да работят, за да си изкарват прехраната, защото е сигурно, че този ден ще дойде. Все още обаче сме далеч от него.

И засега главното, което трябва да правим, е да се съобразяваме с реалностите на живота. А този живот в момента изисква жертви. Жертви на всяко ниво. И повярвайте, онези, които стоят най-отдолу, там някъде далеч в мъглата, вече отдавна ги правят. Само тези, които са по върховете и живеят в собствената си утопия, не го знаят. И няма как да е иначе.

През всичките години и най-вече кризисните последни, не се видя и един път дори някой да предложи намаление на заплатите в обществения сектор (не обвинявайте профсъюзите). Не е нормално да не свиеш разходите, ако нямаш приходи. Бъдете така морални, господа европейски управленци, и си намалете заплатите. С голям процент по висшите постове и с не толкова голям по низшите. Не е нужно човек да е известен математик или икономист, за да знае ползата и ефективността от това.

Моят народ го изпитва на гърба си. Най-бедната страна в ЕС, най-ниският доход на глава от населението, най-малките заплати и пенсии, често под екзистенциалния минимум. Това е нашата цена да се опитваме да бъдем в договорените рамки. И макар непопулярна, политиката на финансовия ни министър, в частта за ограничаване на разходите, е напълно основателна.

Затова е безумно изкупуването на нечий дълг, понеже някой е живял по гръб целия си живот. Затова е безумна изкуствената солидарност поради опасения, че европейската система ще се срути. Още по-безумно е обаче потъпкването и неспазването на собствените правила на системата. А това са едни добри и ефективни икономически правила, които наистина гарантират дългосрочна стабилност и достатъчен ръст. Но това са икономически правила, а не политически.

Просто Политиката ги е вкарала в нормативна уредба. Но бидейки Политика и имайки свои виждания за нещата, тя си позволява да не следва Икономиката и да прави каквото сметне за добре. И ето - стигаме до днешното положение.

Всички компромиси, правени поради политически причини и необосновани политически страхове, сега се връщат обратно и удрят върху Икономиката. Сега тя стои сгърчена и унизена и всеки я сочи като виновница за ставащото.

Никой няма смелостта да се изправи и да каже: "Да, ние забравихме каква беше идеята на предците ни. Ние забравихме какъв беше стремежът на дедите ни. Ние забравихме морала на бащите си. Ние забравихме да гледаме в краката си, защото вдигнахме прекалено нависоко главите си".

Тук не е Япония през Средновековието и никой не очаква провалът да бъде съпроводен със сепуку. Очаква се обаче да се престане с преструвките и да се говори не политически, а икономически. И с едно нещо трябва да се започне – намаляването на неадекватно големите заплати на европейската администрация.

Най-елементарното, най-лесното, най-бързото и логично решение. И всяка страна, която изпитва затруднения, трябва да го направи. И всеки трябва да има морала да го приеме и честта да го защити.

Така че, господа европейски управленци, бъдете така морални и си намалете заплатите. С голям процент по висшите постове и с не толкова голям по низшите.

Дайте пример за всички. Дайте пример за новия морал, за който само говорите, но никой не го вижда. Дайте пример на децата си, за да знаят кое е правилно и да се борят за него и в бъдеще. И нека това да е само началото на правилния подход – политиката да остане на заден план, а напред да излезе икономиката.

За съжаление не може да се говори и за частния сектор с ласкави думи. Вече се видя, че не само социализмът е имал грозно лице, такова има и капитализмът. Изроден в олигополи, монополи, картелни споразумения, прикрити сделки, чисти лъжи и измами, капитализмът загуби отдавна целта си. А именно - да създава широка средна класа и да се крепи на нея. Липсата на морал в много от акционерните дружества прилича на ситуация с деца в сладкарница – всеки лапа колкото, както и каквото може.

Първоначалната цел на такива дружества - да привлекат директно капитал от масовия човек, за да го използват инвестиционно и след това да се отплатят с добра доходност, е изкривена до неузнаваемост. Сега много от тях загърбват интересите на акционерите и клиентите си и обслужват интересите на управленците си. Наглостта стига дотам, че дружества на загуба раздават бонуси на служителите си, а огромните заплати на висшите ръководства са извън всякакви норми.

Това е изкривено, това е безочливо, това е обратното на морално. Такива хора трябва да бъдат лишавани не само от бонуси, но и от заплати. Защото както на държавно, така и на фирмено равнище е валидно правилото, че приходите трябва да превишават разходите. Имайки привилегията да се ползват от закрилата на държавата, която им осигурява ред и стабилност, за да развиват дейността си, тези дружества трябва да имат по върховете си морални и социално ангажирани хора, а не разюздан башибозук, който гледа единствено да натрупа състояние в сметките си.

Сега е вече време. Време да се видят достойните за подражание и сред страните, и сред фирмите. Сега е време на осъзнаване и събуждане от летаргията на нереалните очаквания. Време е да се назовават нещата с истинските им имена. Да не се спестяват тежките определения. Да не се употребяват дипломатични фрази и дългословни празнодумия. Сега не е време да се сърдим един-другиму и да си прехвърляме вината. Сега е време на политиците да се осъзнаят и да направят необходимото, а не да го отлагат за след време, когато някой друг ще трябва да плаща.

Нека всеки си плати сега, за да се разбере, че няма да се толерира повече такова отношение. Нека дадем пример на идните поколения, показвайки им, че сме надмогнали дребнотемието и сме издигнали изискването за висок морал отново на почит. Нека да ги научим, че не трябва да грешат, отлагайки правилните, но трудни решения за след време. Каквото ни струва това, нека да минем през него.

Ние, българите, сме на дъното.

Готови ли сте и вие да поемете риска от кратко потъване, за да изплуваме и поемем глътка чист въздух с пълни дробове?

Господа европейски управници, дано имате смелостта и морала на предците ни, за да продължаваме да се наричаме гордо европейци.