Аз обичам баница и вероятно още много хора са като мен. По пътя ми за работа минавам покрай пет баничарници с обещаващи табели "Топли закуски, собствено производство". Доказателствата, както се казва, са налице, още повече, че пътят ми от вкъщи за работа е кратък - 15-тина минути пеша.
Аз обичам баница, но не и сутрин рано, когато тръгвам за работа. Тук вероятно се различавам от много хора в нашия град. От петте баничарници по пътя ми за работа, едната е точно на голям булевард. Скромните ми наблюдения ежедневно показват, че тръгвайки на път, хората спират просто ей така, насред средата на пътя, понеже "баничарницата е насреща", пресичат спокойно покрай профучаващи коли, камиони и автобуси на "Градски транспорт", въпреки че на 5 метра има подлез. След това купуват баничката си, преминават обратно през платното и с удоволствие изяждат закуската си, ръсейки обилно трохи и подпрели бутилка боза на предния капак на колата.
Следващата стъпка е внимателно поставяне на всички останки в мазния плик и небрежното му захвърляне в храстите, въпреки намиращите се на 5 метра кофи за боклук. Има и хора, които определено смятат, че София не е достатъчно украсена и връзват въпросните мазни пликчета на решетките на намиращата се наблизо метална ограда. След това се качват в колите си и отпрашват в неизвестна посока. А след тях идват нови...
Но май с хранителните навици се отклоних от темата за баничките като цяло. Та, не само аз, а болшинството българи обичаме баница. Обичаме баницата на мама, на баба или леля. Не можем да я имаме всеки ден обаче. Затова са баничарниците и на тях пише "Собствено производство". За доказателство на едно от съоръженията, покрай които минавам на път за работа, е сложено младо момиче, което меси и точи корите за баницата. С две думи - ако не вярвате, ето на - пред очите ви е.
Има и съвършена система за уведомяване на хората, живеещи наблизо, за това кога са готови новите закуски. По-близко живеещите го разбират по миризмата - на леко препечена мазнина, която не може да се обърка с нищо друго... Помислено е и за тези, които живеят по-далеч - те получават димни сигнали за готовата продукция.
Не ме разбирайте погрешно, аз все така продължавам да обичам баница. Обичам обаче и чистите улици, не харесвам търкалящи се кофички от айрян и бутилки боза, нито мазни салфетки и пликчета. Обичам да ми мирише на трева, а не на загоряла мазнина.