Има определени изисквания и стандарти за безопасност. Съпоставянето на конкретните стоки с тези изисквания – най-често това се извършва в специални изпитвателни лаборатории, посочва недостатъците и несъответствията им. Отделно от това има изисквания при внос и при продажба продуктите да бъдат придружавани от сертификати и документи с информация за вида и произхода на материалите, асемблирането на дадените стоки и т.н. Ако нашите проверки установят липса на тези документи, имаме основание да се съмняваме, че това са опасни стоки. Това обясни председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Директно” по телевизия Bulgaria ON Air, поканен да разясни и коментира основните права на гражданите при покупки на различен тип стоки.
Той подчерта, че Комисията поставя акцент върху превенцията и нейните усилия са насочени към предотвратяване разпространението на пазара на опасни стоки, като целта е те да бъдат задържани още на границите. По думите му благодарение на двустранно подписана инструкция за взаимодействие с Агенция „Митници” контролният орган успява да не допусне изобщо навлизането на пазара на огромната част от стоките, за които се установява, че са опасни. „Такива, които все пак са стигнали до търговската мрежа, ги изтегляме, забраняваме тяхната продажба и се налагат санкции”, допълни Маргаритов.
„Дрехите за деца може да имат дълги връзки, които при закачане за предмети или превозни средства да предизвикат опасности от задушаване или други травми. Може да имат дребни частици, които лесно да се откъснат и да бъдат погълнати. Т.нар. стоки, имитиращи храни от пластмаса или стиропор също могат да се срещнат на пазара и при определени условия да доведат до рискове за инциденти, най-вече по отношение на децата”, даде примери председателят на КЗП.
В студиото на „Директно” Димитър Маргаритов посочи, че има европейска система за оповестяване наличието на опасни стоки, която се нарича RAPEX. По нея институциите обменят информация за всички открити на пазарите на различните държави членки рискови продукти, а България е една от най-активните страни по системата.
На въпрос на водещия могат ли потребителите да познаят опасните стоки, Маргаритов отговори, че те по-скоро биха могли да се усъмнят и да подадат сигнал към КЗП, което обаче не се случва особено често. Когато Комисията установява наличието на опасни стоки, обикновено е при планираните проверки по това направление или по обменената информация от Агенция „Митници” и по системата RAPEX. „Всеки потребител, който желае да повиши информираността си относно това кои са най-често срещаните опасни стоки, какви са рисковете при тях, може да посети поддържания на сайта ни специален регистър на забранените продукти у нас и в Европа”, допълни председателят на КЗП.
Понякога става дума не за опасни стоки, а за дефектни. В тези случаи сред по-често срещаните нарушения е търговците да препращат потребителите към сервизите, с които директно да осъществяват комуникация. „Това не може да бъде така, тъй като законодателят на първо място е дал – тъй като сделката се осъществява между потребителя и търговеца – търговецът да поеме отговорността за дефектите, които са настъпили в гаранционния срок. Той вече какви взаимоотношения има с тези, които поправят стоката – това е негов въпрос”, направи важно уточнение Маргаритов. Той добави също, че предявяването на рекламация пред търговец с верига от обекти, може да стане навсякъде, а не непременно там, откъдето е била закупена стоката.
