Автор: Адв. Димитър Караниколов, https://www.karanikolov.eu

Колективният иск (КИ), като идея, е възможността увредените от едно нарушение граждани да не предявяват самостоятелно искове, а с решението по едно дело да се разреши правният спор.

И да не се водят многобройни еднотипни дела.

На практика обаче законодателят е създал сериозни трудности пред осъществяването на тази възможност.

1. Като начало е предвидил "..иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите" да може да се предявява само от Сдруженията за защита на потребителите, включени в списъка по чл.164, ал.1, т.7, (чл.186 ал.1 ЗЗП), като с ал.2 е разширил до максимум обхвата на "колективни интереси".

Разбира се, ако група граждани решат да предявят КИ в обхвата на чл.186, то те ще са задължени да се обърнат за съдействие към организациите в списъка по чл.164, ал.1, т.4 и да изпълняват техните условия. Гражданите са поставени от закона пред липса на избор.

Защото другият вариант - те да си създадат организация, която да изпълни условията за включване в Списъка и да бъде включена, и чак тогава да заведат КИ - е непрактичен - предполага твърде много разходи и загуба на време, при минимална индивидуална щета от нарушението.

Така, ако се контролират организациите по чл.164, то се осигурява сигурна защита от правосъдие въобще. А такъв контрол не е финансов проблем за нарушителите - обикновено те са мощни дружества.

2. Допълнително "сито" поставя чл. 386. ГПК, според който:

"(1) Решението на съда има действие за нарушителя, лицето или лицата, предявили иска, както и по отношение на тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. "

С други думи - поставя се ултиматум на гражданина:

"Или си съгласен с решението по КИ, или си водиш сам дело. ДРУГ КИ е невъзможно да бъде предявен."

А делото по КИ би могло да бъде водено некомпетентно. И при малък личен интерес (малка вреда), при която на всяко увредено лице поотделно ще се наложи да плаща адвокатски хонорари, надвишаващи самата вреда, то очевидно е, че малко ще са хората, предявяващи сами искове.

Би могло да се стигне и до симулативни процеси: Организация, контролирана от нарушител, завежда срещу него колективен иск - и го губи. Така се преклудира възможността друг КИ да бъде предявен.

3. Самият процес е усложнен до максимум:

3.1. С безсмислените конкретизации на чл.379, ал.2 и ал.3;

3.2. С изискването на чл.381 - при положение, че организациите, предявяващи иска са законово определени в Списъка, то с тази ал.2 се дава възможност и те да не бъдат допуснати до процеса - по чисто субективна и доволна абстрактна преценка на съда.

3.3. В чл.382, ал.2 Съдът определя подходящ начин за разгласяване на иска. Във века на Интернет.

И т.н...

Безспорно има и други проблеми, възникващи от правната регламентация на колективните искове. В следващата статия ще предложа възможни решения поне на визираните от мен.

*Авторът адв. Димитър Караниколов е партньор на Econ.bg