България понастоящем отговаря на три от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критериите, свързани с ценовата стабилност, с публичните финанси и с дългосрочните лихвени проценти. България не изпълнява критерия за обменния курс, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора за функционирането на Европейския съюз. Последното е валидно и за всички останали, които не са приели еврото, с изключение на Хърватия.
Това се посочва в оповестения днес доклад за конвергенцията за 2018 г., в който се прави преглед на напредъка на държавите членки към въвеждането на еврото. Разбира се, че никоя страна не отговаря на всички критерии. В него се оценява дали държавите членки, които все още не са постигнали необходимите условия за въвеждане на еврото и на негова база Съветът на ЕС взема решение дали дадена държава членка изпълнява условията за присъединяване към общия валутен съюз. Докладът анализира напредъка на България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция.
На практика България няма как да отговори на критерия за обменния курс, защото, както е посочено и в доклада, тя не е в механизма ERM II, известен още като чакалня за еврозоната. Затова е и посочено, че нито една от разгледаните в документа страни не изпълнява този критерий.
Посочва се и че в Закона за БНБ има редица недостатъци като този за ситуациите, в които може да бъде освобождаван управителят, както и не е приложена приетата от Европейската централна банка забрана за парично финансиране и олихвяване на правителствените депозити от националните централни банки. Комисията обаче посочва, че управляващите в България са поели ангажимент в рамките на 2018 г. да направят нужните поправки в Закона за БНБ.
Предстои и Европейската централна банка да оповести доклада си по темата. Междувременно в България пристигат представители на няколко институции, за да се обсъди намерението на страната да влезе в така наречената чакалня на еврозоната.
За Румъния се посочва, че понастоящем отговаря на един от четирите икономически критерия: критерият, свързан с публичните финанси. Румъния не изпълнява критериите за ценовата стабилност, за обменния курс и за дългосрочните лихвени проценти, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с договора.
"...от нашия доклад за конвергенцията е видно, че България вече изпълнява номиналните критерии от Маастрихт във връзка с ценовата стабилност, публичните финанси и конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти. Приветстваме настоящата работа на българските органи за включване във валутния механизъм (ERM II), така че да бъде изпълнен и критерият за стабилност на валутния курс", коментира, цитиран от комисията Валдис Домбровскис, заместник-председател на комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също така и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари.
Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, нарича изпълнението на критериите за конвергенция приемния изпит за присъединяване към еврозоната. "Към момента нито една от седемте оценявани държави членки не отговаря на всички правни условия за такова присъединяване. В същото време една от ключовите поуки от последните две десетилетия е, че за да се гарантира успешното членуване на държавите в еврозоната, реалната икономическа конвергенция е също толкова важна, колкото и номиналната", посочва той.
Препоръчва на страните, които искат да се присъединят към еврозоната, да работят усилено за повишаване на производителността, увеличаване на инвестициите, подобряване на положението със заетостта и преодоляване на неравенствата. Комисията има готовност да окаже съдействие, включително чрез новия бюджетен инструмент, който ще представим следващата седмица", допълва Московиси.
Еврокомисията оценява, че инфлацията в България е в рамките на критериите на еврозоната въпреки повишението й през последните две години и прогнозира да остане под референтното ниво. Риск по тази линия са световните цени на храните и горивата.
Отчитат се постепенният ръст на икономиката и доходите, което стимулира потреблението, което също се очаква да продължи да расте.
Пазарът и производителността на труда продължават да се възстановяват. Посочва се, че отчетените бюджетни излишъци през последните две години в голяма степен се дължат на по-малкото публични инвестиции от първоначално предвидените. Посочва се, че по отношение на конкурентоспособността на българската икономика картината е смесена, но се отбелязва, че икономиката е добре интегрирана с тази на еврозоната през търговията и инвестициите.
