Коментарът е изпратен на Econ.bg от Митко Хитов (mhitov@dir.bg) и е публикуван в неговия блог "Кризата", посветен на световната икономическа криза

Има лъжа, има голяма лъжа, а има и статистика!

Седмицата, останала зад нас (1-5 март 2010 г.), отново не донесе кой знае колко поводи за оптимизъм по света. Картината навсякъде остава мрачна, като минорните настроения не подминават дори "излезлите от рецесията" Съединени американски щати.

Изданието Telegraph, чрез своя колумнист Амроуз Евънс-Причард, ни информира, че родният щат на Обама (Илинойс) е на границата на банкрута – при разходи на местната хазна от 28 млрд. долара, доходите достигат едва 15 млрд., останалото се плаща чрез ваучери.

Една пета от автобусите стоят по гаражите, закриват се библиотеки, училищата се готвят за масови уволнения (задълженията по заплатите към учителите достигат 725 млн. долара).

Заради дългове кредиторите отнемат патрулните коли на полицията, чийто щат (в смисъл на бройки), вече беше съкратен четирикратно. Даже местният затвор отказва да приема нови пандизчии, докато окръгът не покрие дълговете си.

В подобно положение са Флорида, Аризона, Мичигън, Ню Джърси, Пенсилвания и Ню Йорк. Плътно ги следва Калифорния.

Фондът за федерални трансфери към щатите вече е окончателно опоскан – изчерпани са всички предвидени 68 млрд., общият дефицит на субектите от съюза достига 2,5 пъти по-голяма от цитираната сума.

Подобни са проблемите и за много страни от Евразия – просто сроковете на бъдещите колапси са различни: във всички случаи потенциалът за бюджетни напомпвания намалява, което говори за скорошно възобновяване на спада в световната икономика.

В такива условия централните банки са принудени да поддържат мека парична политика, но просмукването на бюджетните пари към пазарите предизвиква инфлация по издръжката на производителите, задълбочавайки по този начин трудностите на последните и принуждавайки властите да търсят пътища за изземване на излишната ликвидност.

С една дума, имаме очевидно безизходна ситуация: фундаменталните структурни несъответствия между търсенето и предлагането не могат да бъдат излекувани чрез манипулации с паричната маса – дойде време в това да се убедят и най-големите инатлии монетаристи, начело с мистър Бернанке.

На същите тези пазари е все по-оживено. Суровините поскъпват, игнорирайки базовите икономически закономерности: така например петролът се изстреля нагоре веднага след съобщението за нарасналите запаси в САЩ – още едно доказателство, че емитираните от централните банки пари активно се прецеждат към спекулативните пазари.

Мощно нарастваха паладият и никелът, показали нови максимуми за последната година и половина, а и пиковите стойности от 2008 г. вече не са толкова далечни.

Реакцията на всичко това започна да придобива все по-реални форми: централната банка на Австралия вдигна основната лихва до 4% годишно, банката на Канада не промени процента, но започна да се изразява по-твърдо. ЕЦБ също остави лихвата на мястото й, но отмени отпускането за банките на 3-месечни кредити по базовия си фиксиран процент, преминавайки на плаващ.

Bank of England, известна досега с най-меката си монетарна политика, не се реши да разшири програмата си за изкупуване на облигации.

Заместникът на председателя на Народната банка на Китай Су Нин даде да се разбере, че "в необходимото време" и там лихвите ще бъдат качени.

Около Гърция върви вяла бъркотия – отначало комшиите отложиха издаването на нови облигации, недоволни от твърде високата им доходност, която иска пазарът, но след това, все пак, се състоя петмилиардно предлагане, което премина доста успешно - търсенето многократно надвиши предложеното количество.

Испанците последваха този пример и с лекота пласираха книжа за 4,5 млрд. евро: като цяло страховете за скорошни банкрути леко се отдалечиха.

Гръцките власти представиха план за повишаване на приходите (въвеждат се данъци за цигарите и алкохола) и за съкращаване на разходите (режат се заплатите на чиновниците) и в отговор получиха нови протести.

Германците са против каквато и да е помощ за Гърция, а парламентаристите Шларман и Шефлер (от управляващата коалиция) предложиха на "фалиращите елини" да се издължат пред кредиторите, продавайки островите си и даже Акропола: изглежда шефът на тяхното външно министерство Вестервеле е заразил с алтернативните си дарби цялата местна политическа класа, дано нахалното високомерие на германците скоро не се обърне срещу тях.

Джордж Сорос, неотдавна нарекъл златото "балон", е решил все пак да си напазарува от благородния метал – да си спомним, че той направи същото и през лятото на 1999 г., когато балонът на NASDAQ продължаваше неудържимото си издуване.

Tогава фондът му "Квантум" добре се напечели, но проспа срутването от март-април 2000 г. и загуби всичките си печалби, заедно с лихвите.

Същият Сорос предположи, че еврото може и "да не оцелее", а фондът му, заедно с подобните нему, реши да поиграе на понижение спрямо европейската валута: това не се хареса на щатското Министерство на правосъдието и то поиска подробности за тези фондове.

Икономическите показатели са смесени. Впрочем, радостта основно произтича от индексите за настроенията, които станаха съвсем фантасмагорични.

Анализаторите ехидно коментират Индекса на изпреварващите индикатори в САЩ за януари – главно участие в неговото нарастване има увеличението на фондовия пазар и по-конкретно - индексът S&P-500.

Проблемът е в това, че всъщност индексът не нарасна през януари с 1,2%, както пише Conference Board, а падна с 3,7% - оказва се, че изследователите взимат не динамиката за месец, а средните значения от дневното закриване на показателя.

Казано по друг начин, този "изпреварващ" индикатор не е просто за миналия месец, а за още по-отдавна, като отразява динамиката между средата на декември и средата на януари.

Затова пък изследователите упорито съхраняват един друг показател, наречен Крива на доходността от държавни облигации (с различни срокове) - той акуратно сочи ръст на икономиката от края на 2007 г., т.е. точно откакто официално започна "рецесията".

Оттогава спадът е постоянно явление в икономиката, докато индикаторът през цялото време обявява единствено и само растеж.

Очевидно е, че той отдавна е престанал да върши работа, но Conference Board държи на своето: след като досега е бил полезен, то и сега ще свърши работа, а ако това противоречи на реалните факти, толкова по-зле за тях!

И другите институции не си губят времето, подхвърляйки ни все нови примери за лукавство. Така например британското строително общество Nationwide съобщи през изминалата седмица за ръст на потребителските настроения до 2-годишен максимум.

Но какъв е смисълът от оптимизма в бъдещето, основан на официозна пропаганда за "възстановяване", или в какво е ценността на "доверието" в националната икономика?

Единственият реално полезен в икономически смисъл компонент, а именно склонността към разходи, се свлича, достигайки годишен минимум (а тъй като преди година беше големият провал, то и глобалните низове не са далеч)!

Понякога лъжат и реалните показатели. БВП на Австралия през четвъртото тримесечие нараства с 0,9% към юли-септември, но от тях 0,8% (т.е. 90% от увеличението) се падат на инвестициите, стимулирани от китайското търсене, което от своя страна е породено от емисиите в Поднебесната империя.

През февруари китайските индикатори за деловата активност се свлякоха, вследствие безпокойството от паричните ожесточения.

Капиталните разходи на японските компании падат вече три поредни години – през четвъртото тримесечие те са се съкратили с 18,5% спрямо същия период на 2008 г.: това "вече" не е толкова зле, тъй като през предишното намалението е достигнало дори 25,7%.

Затова пък безработицата през януари внезапно падна от 5,2% до 4,9%. Характерна е равнодушната реакция на пазарите, отлично познаващи способностите на местните статистици.

Безпокойство предизвиква друго обстоятелство - бюджетните проблеми в Страната на изгряващото слънце.

Според проекта за следващата финансова година (стартираща на 1 април 2010 г.), постъпленията от данъци (сами по себе си очаквани като най-ниските за последните 27 години) ще бъдат по-ниски от дефицита, покриван от емисиите облигации на хазната, което се случва за първи път от края на Втората световна война.

Дали пазарът ще е в състояние да изконсумира допълнителни японски книжа за сумата от 500 млрд. долара и дали няма да му приседне, е друг въпрос.

И без това доходността им не блести, а няма никакъв механизъм за увеличаването й: след година държавният дълг на Япония ще достигне 10 трлн. долара – ако процентите бъдат увеличени, тогава спокойно може да се мисли и за суверенен банкрут.

Но най-тревожното е, че по стъпките на японците върви и Китай: въпреки че дефицитът на федералната хазна за 2009 г. достигна едва 3% от БВП, грандиозните заеми, направени от местните власти, шокираха експертите.

Органите за местно самоуправление са взели от банките кредити за 3,8 трлн. юана, плюс още 450 млрд. юана във вид на издадени облигации. Излиза, че дефицитът по консолидирания бюджет е превишил 15% от БВП.

Разбира се, такова положение на нещата е категорично неприемливо, което означава, че китайското емисионно търсене е мъртвородено отроче, а заедно с него и цялото "икономическо възстановяване" по света.

Сред европейските данни за БВП зарадва само швейцарският, който нарасна с 0,7% за тримесечие и с 0,6% за година. Подведоха шведите, чийто БВП падна с 0,6% за тримесечие и с 1,5% за година, като инвестициите са се свили с 11,9%.

В Италия е отбелязано понижение на БВП за октомври-декември с 5,0% на годишна база, в т.ч. с 1,8% на частното потребление, с 12,1% на инвестициите и с 19,1% на износа.

БВП в еврозоната като цяло нарасна с 0,1% за тримесечие и намаля с 2,1% за година. Може да се констатира, че показателят беше изтеглен от износа (+1,7%), а разходите на домакинствата (0,0%) и инвестициите (-0,8%) огорчиха.

Германските продажби на дребно през януари останаха на нивото си от декември и се свиха с 3,4% спрямо януари 2009 г. Като цяло за еврозоната показателят отбелязва спад от 0,3% за месец и 1,3% за година.

Интересен беше коментарът на "Евростат", видите ли, студовете са намалили активността на потребителите: веднаха след тази забележка е посочено, че с 1,9% са подскочили продажбите на дрехи и текстил, предизвикани именно от студовете.

Безработицата във Франция през октомври-декември е нараснала от 9,1% до 9,6%, а ако се вземат под внимание и отвъдморските територии – от 9,5% до 10,0%.

В Италия същият показател нарасна до 8,6%, което е максимум от началото на обзора през 2004 г. В Испания безработните през февруари са се увеличили с още 2%, а общото им ниво е близо 19%.

Автомобилният сектор е зависим от държавните програми за стимулиране: във Франция броят на регистрираните през февруари нови коли е нараснал със 17,8% за година, а в Германия е паднал с 29,8%.

Промишлените поръчки в Германия през януари скочиха с 4,3% за месец, напълно компенсирайки с остатък падането от декември с 1,6%.

За съжаление машиностроителните поръчки отново отидоха на минус, още повече, че през 2009 г. те вече се съкратиха с 38% (а продукцията – с 25%). В еврозоната машиностроителните поръчки за януари паднаха с 5% спрямо януари миналата година.

От корпоративните новини можем да откроим понижението на рейтинга на Deutsche Bank от страна на Moody’s, при съхраняване на негативната прогноза – реакцията на пострадалата беше забавна и обобщена с няколко думи изглежда така: "На нас пък не ни пука!"

Финансовият регулатор на Германия Bafin ожесточи правилата за къси продажби на акции, в опит да предпази цените от резки скокове.

На британските острови строителният сектор отбеляза спад на производството с 1% за четвъртото тримесечие и с 6,4% за година. Като цяло за 2009 г. продукцията се е съкратила с 11% - най-лошата динамика от 1974 г.

Броят на одобрените заявки за ипотека за януари падна почти с 20% спрямо декември, достигайки от раз 8-месечен минимум. Данните за цените на жилищата за февруари са противоречиви: Hometrack съобщава за поскъпване с 0,3% за месец, а HBOS – за поевтиняване от 1,5%.

Активността в строителния сектор през февруари се е съкратила, а заетостта пада с ударни темпове. Същият показател в сферата на услугите подскочи до своя максимум за последните три години.

Крайните цени на британските производители за февруари се издуха с 4,1% на годишна база, което е максимум от декември 2008 г. За отбелязване е отчетът на HSBC – печалбата се оказа с 10% по-ниска от прогнозната.

Но много по-голям шум предизвика сделката, в резултат на която най-голямата в страната застрахователна група Prudential купи азиатското подразделение на своя американски конкурент AIG за сумата от 35,5 млрд. долара.

Това се прави заради потенциалното увеличение на клиентската база с повече от 20 млн. души. 10,5 млрд. долара се изплащат в ценни книжа, а останалите 25 млрд. в кеш.

Тъй като Prudential не притежава такива налични суми, тя се готви да емитира облигации и да проведе допълнителна емисия от акции – основни купувачи обещават да станат азиатски суверенни фондове, особено сингапурски и катарски.

В САЩ производителността на труда за четвъртото тримесечие нарасна, с 6,9%, което е максимум от 2002 г. насам.

Отговорът на загадката се крие в цената на работната сила, съкратила се с историческите 5,9%: при падане на търсенето фирмите увеличават печалбите си чрез съкращаване на персонал.

Промишлените поръчки през януари скочиха с 1,7% за месец, благодарение на увеличилите се 2,2 пъти поръчки за самолети "Боинг".

Без волатилната транспортна компонента ръстът би достигнал едва 0,1% по номинал – с отчитане на инфлацията би се фиксирало дори снижение, тъй като през януари цените на производител рязко са нараснали.

Като цяло индексите за деловата активност за февруари зарадваха заинтересованите. "Бежовата книга на ФЕД" също беше оптимистична, но и тя се оплака от времето (снеговалежите).

Строителните разходи през януари паднаха с 0,6% за месец, след понижение от 1,2% през декември, а незавършените сделки на вторичния пазар се свлякоха със 7,6%.

И тук Националната асоциация на брокерите на недвижими имоти (NAR) намери оправдание в снеговалежите, предизвиквайки резонния въпрос: "Какво общо има падналият само в североизточните части на страната сняг – сделките са намалели във всички региони на САЩ!”

Частните доходи през януари са нараснали само с 0,1%, което, с отчитане на инфлацията (+0,2%), означава реално намаление. Освен това данъчните плащания са нараснали, така че реално разполагаемите доходи са се свили с 0,6%.

Въпреки това, разходите са нараснали с 0,5% (в реално изражение с 0,3%), а нормата на спестявания е паднала до 3,3%, което се и очакваше - след ръста от последните години този показател се коригира, набирайки сили преди очакваните нови и по-мощни нараствания на стойностите си.

Трудовият отчет за февруари е изкривен от метеорологичните условия – Бюрото по трудова статистика реши да счита като имащи работа всички, които са се трудили поне един час. 

В резултат се получи скок в числеността на работната сила и в броя на заетите – впрочем, динамиката на работните места, въпреки всичко, остана отрицателна, а процентът на безработица не се промени спрямо януари.

Седмичната статистика за получаващите помощи при безработица е нелоша, но скромно цитираните в края на отчета числа, свързани с извънредните програми, показаха сериозен скок, компенсирайки изцяло (и с остатък) снижението по останалите статии.

Между другото, за много бенефициенти срокът за редовни изплащания на помощи при безработица вече изтича.

За да не останат без средства за съществуване (а рекордно високият период в статус на безработен предразполага към това), Сенатът продължи времето за получаване на помощи с още един месец.

Отчете се и прословутата ипотечна агенция Fannie Mae – за да не плаши пазарите, тя направи това чак в събота: чистата загуба за 2009 г. е достигнала чудовищните 72 млрд. долара, в т.ч. 15,2 млрд. за октомври-декември.

Позовавайки се на поредните загуби, агенцията поиска хазната да й влее поредните 15,3 млрд. помощи, а краят на редицата от лосове не се вижда.

Продажбите на автомобили през февруари са паднали с 4,2% спрямо януари, но забележимо са нараснали спрямо зимата на миналата година.

Понижение е показала Toyota, принудена да изтегли голям брой коли. Клиентите й бяха прибрани от Ford, изпреварил General Motors за първи път от 1998 г., когато последният страдаше от стачки.

GM също успя да прилапа част от освободилия се пазар, но сега и той има проблем – ще трябва да се изтеглят 1,3 млн. малолитражни коли заради дефекти в хидроусилвателя на волана.

Все пак, трудностите на Toyota са много по-сериозни – внезапното ускорение на автомобилите й доведе до поне 52 смъртни случая по пътищата, така че Министерството на транспорта настоява екстремално да се ожесточат изискванията към конструкциите на всички разрешени за продажба в САЩ автомобили.

Продължават и разправиите по реформата във финансовия сектор – планът на Уолкър не се харесва на "Уолстрийт", чиито лобисти добре са поработили с политиците: в резултат на това планът започна да увисва и сега се търси компромисен вариант.

Вицепрезидентът на Федералния резерв (ФЕД) г-н Кон си подава оставката, което би било стандартна процедура, ако не беше обстоятелството, че господинът е изкарал в системата на ФЕД цели 40 години.

Както пишат осведомените лица, третото освобождаващо се място в институцията дава на Самърс и Гейтнър допълнителни възможности да пробутат там свои хора, заради което Бернарке нервничи все повече.