Зелената сделка на Европейския съюз може да доведе до загубата на между 90 000 – 150 000 работни места. Сред най-засегнатите отрасли ще бъдат енергетиката, металургията, транспортът, химията и селското стопанство. Това заяви пред БГНЕС президентът на КНСБ Пламен Димитров.

От КНСБ не са против Зелената сделка, но смятат, че нейните междинни параметри са твърде амбициозни и неизпълними към 2030 г. Димитров смята, че България трябва да гони през следващото десетилетие цел за намаляване на вредните емисии с 40% спрямо нивата от 1990 г., а не както се предвижда между 50-55%. „Трансформацията трябва да се осъществи с темпове и скорост, които да са поносими, иначе ще убием нещо, преди да родим друго. Социалният ефект и ефектът върху пазара на труда ще бъде много сериозен, ако не уцелим темпото, с което да вървим към едни поносими крайни цели, включително и междинната“, каза той.

Според него в периода след 2030 г. до към 2050 г. могат да бъдат поставени по-амбициозни цели, така че да се реализира общоевропейския план.

„В енергетиката ние говорим отдавна за емисии, за проблемите, които те генерират. В транспортния сектор предизвикателството тепърва идва. В транспорта никой не е плащам емисии – нито в авиационния, нито във водния, нито в автомобилния. Те могат да станат изключително неконкурентни, ако се окаже, че трябва да плащат за емисиите, които изпускат. Ако към това се добави и планът „Мобилност“, ударът може да се окаже двоен“, предупреди Димитров.

Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ Васил Велев заяви, че за да се запази конкурентоспособността както на българската, така и на европейската икономика трябва да бъде въведен въглероден данък. Това ще съдейства и за преместването на производства от Азия към ЕС, включително към България. Той прогнозира, че ако такъв данък не бъде въведен, икономиката ни ще продължи да се деиндустриализира за сметка на други региони, извън Евросъюза.

„Скъсяване на веригите на доставки отново възникна като необходимост с корона кризата. Трябва да е ясно, че това е трудно осъществима цел, ако не се въведе трансграничен данък СО2. Причината, че е много по-изгодно да се произвеждат редица продукти навън и да се внасят. Това е по-силно от лозунгите и декларациите“, заяви пред БГНЕС Велев. Според него липсата на партньорство между ЕС и останалите големи световни икономически сили, като САЩ и Китай, е още едно доказателство в подкрепата на въвеждането на такъв данък.

От своя страна Пламен Димитров определи приемането на въглеродния данък като една от ключовите червени линии: „Без него редица индустрия, като например добивната и циментовата, могат да бъдат ударени от конкурентните цени на страни извън ЕС, включително и на производители от нашия регион“.

Васил Велев смята, че Зелената сделка най-малко трябва да бъде преосмислена в новите условия, които се създадоха след избухването на пандемията от КОВИД-19. „За съжаление не виждаме в Брюксел такава нагласа“, каза той и подчерта: „България трябва да апелира за по-интензивна подкрепа, защото ние ще бъдем държавата, която ще е засегната в най-голяма степен от Зелената сделка. Това е и заради нашата енергийна интензивност, и заради нашата отдалеченост от центъра и заради много големия дял на електроенергията произвеждана от въглища“.

По последни данни 45% от електричеството в страната ни се произвежда от ТЕЦ-ове работещи на въглища. От тези 45% почти половината се падат на държавната ТЕЦ „Марица Изток-2“. В случай на нейното затваряне България ще се окаже изправена не само пред сериозна социална криза, но има вероятност от въвеждането на режим на тока или скъп внос. Възможностите за замяна трябва да се търсят в развитието на ВЕИ технологиите, които вече могат да произвеждат ток на цена 55 лева за МВт или в производството на електричество от природен газ. Но последното също е временна мярка, защото газът се разглежда от ЕС като преходно гориво, което също трябва да бъде заменено.

Сроковете за неговата замяна стават все по-кратки. Друга възможност е изграждането на втората ядрена мощност. Но според данните на Васил Велев тя ще произвежда ток при цени около 150 лв. за МВт. По тази причина от АИКБ настояват, че изграждането на втора АЕЦ трябва да бъде въз основа на вече взетото решение от НС – централата да бъде построена на пазарен принцип без държавни гаранции и договори за задължително изкупуване на електричеството.