Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога Borsite.net

Наближава 2 август - заветна дата, изпълнена със страхове и опасения и все по-малко надежди. На този ден изтича крайният срок за повишаване на американския таван на дълга, като републиканците и демократите не могат да стигнат до консенсус. На фона на идеологическия спор между политиците, опасенията намират израз в увеличение на кредитните суапове (CDS), които достигнаха своя връх от 2009 г. насам. Ограничението от 14,3 трлн. щатски долара, трябва да бъде вдигнато преди 2-и, иначе американската икономика рискува да не може да покрива законово своите задължения и да изпадне в технически фалит. Армия от анализатори се упражняваха по темата в опитите си да прогнозират какво би станало тогава с икономиката. Очакванията са повече от различни когато играят цифрите, но повечето се обединяват около прогнозата за спад на американската фондова борса с около 30% и спад на БВП с 5%. В писмо до Капитолия ръководителите на компании като JPMorgan Chase, Goldman Sachs, президентът на Bank of America Corp. и изпълнителният директор на Citigroup Inc. предупреждават, че при липсата на споразумение американският пазар рискува катастрофа.

И все пак не ви ли се струва странна тази ситуация!?

Определено това е много важен момент за САЩ, които рискуват възстановяването на икономиката си и определено всеки американец има полза от постигането на това споразумение. Рисковете са повече от сериозни и надали не се разбират от управляващите. Членовете на Конгреса и президента са атакувани с писма с призиви за изготвяне на адекватно решение, т.е. гласоподавателят вече не прави разлика между управляващи и опозиция и обвинява за забавянето цялата политическа класа…

Всъщност на пръв поглед проблем няма. И републиканци, и демократи искат решение на проблема. Разликата е в цената и в това кой носи отговорност за нея със съответните дивиденти и критики. Едните искат по-големи съкращения на разходите, като другите привидно се съгласяват. Само че републиканците не са съгласни с идеята на Обама да се повиши приходната част, като се увеличи данъчното бреме за богатите американци, като това се очертава да бъде основният проблем. Другият е доста по-технически и политически. Дали да се вдигне таванът наведнъж с по-голяма сума или на два пъти, като вторият път да е през 2012 г.. Случайно или не, това е годината на избори и повторението на тези дебати ще се отрази на кампанията на Обама, каквато е и тайната идея на неговите противници.

Дали наистина няма решение и ситуацията е патова!?

Едва ли... Все едно да сме на пътя на торнадо и да спорим дали да бягаме с кола или велосипед,  а в същото време да стоим да гледаме неподвижни приближаващата се стихия. А може би примерът с домакинството, което спори дали да пести от козметичните процедури на съпругата или риболовните навици на мъжа, за да може спокойно да поеме разходите си за ток и вода, е по-точен. Все пак никой от тях не поставя и под съмнение плащането на въпросните комуналните услуги. Идеята ми е, че рисковете от невзимане на подобно решение без резервен план са огромни за американската икономика особено на фона на крехкото съвземане след кризата. В този спор между политиците няма победители и това вече бе демонстрирано от американския избирател, който насочи упрека си към цялата политическа класа. Но пък всички са губещи в ситуацията, като конгресмените губят два пъти. Един път в ролята си на граждани, рискуващи благополучието си, и втори път - като политици, чиято кариера е застрашена.

Факт е повишената волатилност на пазарите. При нея някои правят пари, други губят, но и двете страни се впрегнали цялата си мощ и медийни крясъци, за да убедят публиката в своя залог за развитие на ситуацията. Имаме и независимите медии, които са адски зависими от потребителя в желанието да бъдат четени. Новината, която предизвиква тревожност и страх, е най-търсената. Затова след заглъхването на гръцката трагедия  дойде ред и на американската такава. Пустият му журналистически късмет… В рамките на месец да ескалират дълговите проблеми и в Европа, и в САЩ, а в същото време в Норвегия ненормалник да предизвика една от най-големите човешки драми. А можеше черните събития да се случват по едно на всяко тримесечие и да вървят тиражите... Но нейсе, съдба…

Светът е театър и всеки иска да убеди публиката в това, че той е положителният герой, а опонентът му - злодеят от приказките. Съответно той (републиканец, демократ или президент) трябва да си каже монолога… за предпочитане до втори август.