Избиратели във френските отвъдморски територии и френски граждани в някои американски щати като Хаваи започнаха да гласуват за президент на страната. Поради часовата разлика това става ден преди да направят своя избор над 46 милиона регистрирани гласоподаватели във Франция.

По-малко от 1 милион души имат право на глас в териториите, простиращи се от Френска Полинезия в Южния Тихи океан до Гваделупа, Френска Гвиана и Мартиника в Карибско море. Те обаче започнаха да гласуват, за да не повлияе върху избора им резултатът от Франция.

Първи гласуваха жителите на малкия френски остров Сен Пиер и Микелон, който е в Северния Атлантик, южно от Нюфаундленд в Канада. Резултатите от всички отвъдморски територии ще останат запечатани до неделя вечерта, когато приключва изборният ден във Франция.

Първите прогнозни резултати се очакват в 21 часа българско време.

Решението на онези от общо 47 милиона избиратели, които гласуват в неделя, може да е поредният удар срещу популистки и антиевропейски партии, но и може да доведе до драстични глобални рамествания.

Двама от 11-те кандидати ще продължат на втори тур на 7 май и изходът от него ще определи кой ще оглави президентската република, която е ключов член на НАТО и ЕС, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и пета по големина икономика в света.

Никой от социолозите не смее категорично да обяви кой е фаворитът и в каква посока ще поеме страната, тъй като водещите четирима претенденти са разделени от едва 3-5 пункта по популярност и двама от тях са декларативно против статуквото, елитите, членството в еврозоната и мястото на Франция в НАТО.

Дори водещият по популярност независим центрист Еманюел Макрон изнервя наблюдатели и инвеститори, защото зад него стои партия едва на една година, а на 39 години той още не е показал с какви политически качества разполага.