31% от българите искат да живеят в авторитарен или комунистически режим. Това показва ново проучване на агенция "Алфа рисърч", направено по поръчка на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София (ФХСИ). В доклада са анализирани данните от подобни изследвание през последните 6-7 г.

Всъщност разбивката показва, че за последната година с 3% се увеличават хората, които искат авторитарен режим - от 17.9 на 20.8%. Привърженици на комунизма пък си остават около 10%.

"Поредицата от безрезултатни предсрочни избори през последните 4 години и невъзможността на партиите да съставят правителство, предизвикват отлив на желание за участие в политическия живот и изборите - заключава докладът. - В такава среда идеите за „рестарт“ на политическата система изглеждат все по-приемливи, а самата демократична система – все по-уязвима. Към момента нагласите на българите към различните форми на управление са в полза на либералната демокрация (64%), като оценките за нея и нивата на доверие в ЕС до голяма степен са взаимно свързани.

Потенциална ерозия на одобрението към ЕС носи след себе си рискове за отчуждение от демократичните принципи като цяло, както и обратното. Тук отново се наблюдават контрастите между мненията в центъра и в периферията на страната. Одобрението за либералната демокрация сред столичани (81%) и сред жителите на най-големите областни центрове (73%) е чувствително по-високо, отколкото е в малките градове и в по-малките областни центрове (55%). В тях са концентрирани голяма част от радетелите на „здравата ръка“, които споделят симпатии не само към Русия, Китай и Турция, но и към техните авторитарни лидери."

Отношение към Евросъюза и НАТО

Данните за 2024 г. препотвърждават високата степен на подкрепа за европейската принадлежност на страната и членството в Европейския съюз (61% срещу едва 16% неодобряващи). Равносметката за ползите и загубите от еврочленството е с ясно изразен положителен знак (63% към 26%). Основната геополитическа ориентация на страната и основните партньорски отношения също се виждат като обвързани с ЕС (66%). И по трите индикатора се отбелязва ръст спрямо 2023 г., което е показателно за смекчаване на регистрираната тогава консолидация на евроскептичните настроения.

Тези нагласи са водещи в почти всички социални, демографски и електорални групи от населението. Ядрото от устойчивите противници на европейската интеграция се движи между 20 и 25 на сто и е съсредоточено основно сред повъзрастното население, в малките градове, симпатизанти на "Възраждане", БСП, част от негласуващите. 

От 2017 г. до 2024 г. одобрението към НАТО нараства от 28 на 40%. Отрицателните оценки остават почти без промяна (26%-28%), но ако в началото подкрепящи и неподкрепящи са били с равен дял, сега одобряващите членството в Алианса вече имат преимущество - 40% към 26%.

В същата посока върви и равносметката за това дали България повече е спечелила, или загубила от членството си в НАТО. Съотношението през 2024 г. е 49% към 29%.

Да излезем ли от ЕС?

Що се отнася до внушенията „България извън ЕС“, проучването показва, че едно осъзнаване на възможните щети за страната при такъв сценарий възпира по-масови обществени импулси в тази посока. Независимо от всички критики към Брюксел, представите на мнозинството от българите се различават от обрисуваната от прокремълската пропаганда апокалиптична картина на упадък и регрес на Запада, като най-лошото място за живеене на света.

"Това разминаване между хибридни наративи и обществени нагласи показва, че от един момент нататък антилибералната пропаганда е станала контрапродуктивна за собствените си цели - сочи анализът. - Екстремните ѝ стойности в първите месеци от нахлуването на Русия в Украйна са успели да радикализират позициите на някои кръгове, но и да насърчат други да разсъждават в нереалистичната до този момент хипотеза – какво би станало, ако България изпадне в изолация от ЕС и западния свят. За огромна част от българските граждани такъв сценарий е напълно неприемлив". 

В проучването се посочва също така, че България е "слабо звено" сред източноевропейските страни поради прокремълските нагласи на редица политици и доскорошните силни енергийни обвързаности с Русия. Нагласите на българите са определени като хибридни - от една страна проевропейски "по принцип", а от друга с исторически и носталгични симпатии към Русия. Продължаващите руски хибридните атаки също усилват антизападната реторика и водят до "нови огнища на поляризация и потенциални конфликти в обществото".

Одобрението към Путин пада драстично

След руската агресия в Украйна рязко се влошават образът на Русия  и на президента ѝ Владимир Путин – те вече не се определят като надеждни партньори и „миротворци“, а като непредвидими субекти, които могат да предприемат всякакви своеволни действия без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите държави.

Страхът, че евентуална победа на Путин в Украйна би развързала не само ръцете на Кремъл, но и на други страни, да налагат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира образа и доверието към Русия.  

"ЕС и западните демокрации остават приоритетна и предпочитана геополитическа ориентация за българите. Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, но продължава да съществува разбирането, че поради исторически причини и географска близост „трябва да пазим добрите си отношения с Русия и да не се конфронтираме остро с нея“. Така, прагматизмът се очертава водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентация на България", сочи докладът.

А на въпроса "Какъв край на войната в Украйна ще е по-добър за България" 65.8% отговарят с "Да постигнат примирие, независимо от условията". 18.1% предпочитат Украйна да победи, а 11.2 - победител да бъде Русия.