Да се прецизира настоящият проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица, предлагат от Асоциация на банките в България в становище по предложения проект, внесен от ПП-ДБ в Народното събрание.
В закона има нарочна уредба за производство но несъстоятелност за граждани без имущество и доходи. Предвидено е при такива случаи съдът да открие производство по несъстоятелност и ще го спре за срок от една година. В този срок длъжникът може да поиска неговото възобновяване, при условия че докаже, че има секвестируемо имущество, което да е достатъчно да покрие началните разноски и да удовлетвори частично вземанията на кредиторите.
Ако в рамките на година длъжникът не поиска възобновяване на производството, съдът го прекратява. Според Асоциация на банките обаче това е много кратък срок, а последиците, ако длъжникът не е включил тези вземания в декларацията си, са погасяване по реда на чл. 97 от законопроекта.
Предвидено е преценката за наличие на достатъчно имущество да се прави само въз основа на декларираните от длъжника данни в молбата му, без съдът да има задължение да проверява дали те отговарят на истината, пише в становището. Според банките това ще доведе до повече проблеми, и да се възползват недобросъвестни длъжници.
Според тях не е редно и да няма ограничения върху правната сфера на длъжника след приключване на производството, като възможността за лесно изчистване на задълженията без никакви последици за длъжника, ще доведе до нестабилност в стопанския оборот.
Те настояват още молба за установяване на условията за погасяване на задълженията да може да се подава еднократно от длъжника, а не както е предвидено сега.
В законопроекта е разписано, че абсолютната давност спира да тече за времето, в което трае производството по несъстоятелност. Според асоциацията обаче абсолютната давност трябва да е неприложима изцяло по отношение на вземания, които са възникнали до прекратяване на производството по несъстоятелност по Търговския закон и по Закона за несъстоятелност на физическите лица