През 2024 г. икономиката на България започва плахо да расте, но остава далеч от нивата, достигнати през 2017 г. За 2025 г. бизнесът очаква по-скоро запазване или влошаване на икономическите показатели, отколкото позитивно развитие. Това показват данните от проучването „2024 г. през погледа на бизнеса“, което Българската стопанска камара (БСК) представя всяка година. Целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия, а анкетата с компании от различни сфери на икономиката е проведена между 5 ноември и 6 декември 2024 г.
„Настоящата анкета потвърждава за пореден път негативните тенденции в българската икономика и индустрия, дължащи се не толкова на икономическите оператори, а на вътрешните и външните кризи, които сме свидетели през последните 2-3 години“, каза Добри Митрев, председател на Управителния съвет на БСК при представянето на данните.
Традиционно, между 30 и 40 процента от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката, отчита и тазгодишното проучване на организацията. 41 на сто от анкетираните очакват икономически спад през 2025 г., а други 21% не очакват промяна. Все пак се наблюдава известно нарастване на оптимизма – 33% очакват ръст на икономиката през следващата година при 24% от анкетираните година по-рано. Рискове пред развитието на бизнеса мнозинството от анкетираните виждат в ръста на цените на енергията и суровините, инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, цените на труда.
Митрев обърна внимание, че анкетата е проведена преди внасянето на проектобюджета за 2025 г.
„Моето лично предположение е, че ако колегите бяха видели това, което се предлага с бюджета (за 2025 г.) и като приходни, и като разходни мерки, резултатите нямаше да са толкова оптимистични“, каза той.
„Бюджетът, който е предоставен, е като надписана сметка за ресторант. Когато видите, че не е вярна, те ви казват: „Да, вярна е. Вие видяхте едни цени в менюто, не поръчахте тези неща, които са написани в сметката, но още по-вярно е, че трябва да ги платите“. Това е ужасяващо, защото и българските граждании, българският бизнес са се разплатили достатъчно добре към хазната – приходите от данъци и осигуровки растат чувствително, с 10-15%. Нито българските граждани, нито българските компании са длъжници и трябва да поемат тежестта на неадекватните и вредни политически решения, които бяха взети в последните няколко Народни събрания“, каза Добри Митрев.
Той подчерта значението инфлацията да се запази на ниски стойности, което е важно не само за членството в евозоната, а за финансовата стабилност на страната.
Ако досега забелязвахме нестабилност в почти всички сфери на икономиката, такава стабилност имаше поне в сферата на финансите, с бюджета за следващата година съзираме заплаха и за финансовата стабилност на нашата държава, каза Митрев. Той подчерта, заложените приходни мерки няма как да бъдат осъществени, особено в тези мащаби, в които са планирани.
„Ако бюджетните приходи така, както са заложени, бъдат одобрени от българския парламент, това ще значи нова инфлация, ново обезценяване на това, което вече имаме, и ново обедняване“, каза Митрев.
„Може да е трудно [партиите] да се разберат за съставяне на редовно правителство, но това не означава, че трябва да хвърлят държавата в хаос и да поставят началото на стремителното падане на българската държава“, подчерта той.
Едва 15% от предприятията оценяват положително състоянието на бизнес климата в България – минимално подобрение с 1 процентен пункт спрямо миналата година. Оценките на предприятията за собственото им състояние са значително по-добри – 24% отбелязват подобрение. Според Митрев това се дължи на факта, че българските предприемачи са се научили да разчитат предимно на собствените си възможности.
Данните за нагласите на бизнеса показват сериозно недоверие в Народното събрание и съдебната власт, които получават съответно 0% и 1% одобрение. За сметка на това президентската институция, общинската и данъчната администрация се ползват с одобрение между 36-40%.
Бизнесът все още не е разпознат от институциите като най-естествения партньор за развиване на икономиката и индустрията, отчете Митрев.
„Правилното е държавата да има ясна стратегия кои са стратегическите отрасли за икономиката и да направи план как те да бъдат подпомогнати. Държавата трябва да има еднакъв подход към всички икономически оператори, към всички данъкоплатци и той не трябва да бъде на принципа на моркова и тоягата, а с подхода на грижата на добър стопанин“, каза той.
