Забелязва се огромен ръст на изтеглените бързи кредити у нас, което се дължи на множество фактори. Банковата система в страна е оставила ниша именно за такива практики, тъй като процедурите в банките са тромави, а кредитите за малки стойности трябва да се отпускат лесно. Кредитните карти не са толкова разпространени в България, колкото са в други страни, въпреки че те дават по-добри лихви от бързите кредити, българите предпочитат да плащат повече за обслужване на бърз кредит, това коментира Богомил Николов, председател на Асоциация "Активни потребители", в предаването "В развитие" с водещ Росен Стойчев.
Вижда се и тенденцията на това, че хората не прибягват до бързи кредити само при необходимост, а и за удоволствия. За което голяма роля играе факторът с финансовата култура на българина. Гостът обясни, че вече фирмите за бързи кредити са затегнали условията, като не се допуска отпускането на заем само срещу лична карта. Тук се поставя въпросът – защо платежоспособни хора, които имат възможност да изтеглят банков потребителски кредит предпочитат бързите.
За закона за личния фалит се говори от години в страната, но все пак България е последната членка на ЕС, която не е приела такъв закон, въпреки че той е заложен в НПВУ, но стои на опашката в дневния ред на Народното събрание. Гостът обясни, че опитът в други държави показва, че след въвеждането на такъв закон кредитните институции стават по-прецизни и предпазливи, защото знаят, че кредитът може да завърши с личен фалит.
Често когато се водят дела срещу фирмите за бързи кредити се отсъжда в полза на потребителя, но рядко хората завеждат дела. Ако бъде приет закона за представителните искове, това ще накара фирмите за бързи кредити да не са толкова агресивни в раздаването на заеми. Това би довело до по-малко лоши кредити и порочни практики. Но в момента тези фирми раздават масово кредити, които може и да не се върнат, но високите такси и лихви от платежоспособните потребители покриват тези загуби.
„(Фирмите за бързи кредити) отдавна знаеха, че една трета от тези кредити се превръщат в лоши, но те го компенсират с много високата цена на кредита. И всъщност това държи цената толкова висока. Проблемът е, че у нас се развиха много лоши нелоялни практики, защото преди повече от 10 години законодателя въведе таван на годишния процент на разходите (по кредитите), които е 5 пъти законната лихва, което означава, че към днешна дата е около 67-68%. Но масово се вижда, че кредити се отпускат на лихви от над 100-200 и понякога и 300% на година. Това става с най-различни скрити такси, които се начисляват в последствие.“
Само няколко от големите банки у нас изглежда имат желание да се конкурират в този сектор на малките потребителски кредити. Но дори и с навлизането им на пазара не се вижда отнемане на пазарен дял от фирмите за бързи кредити, които продължават да увеличават бизнеса си. Гостът смята, че това не е далновидно, тъй като при появата на евентуална финансова криза лошите кредити ще залеят системата.
Интересно е, че фирмите за бързи кредити не се конкурират на база цена на продукта, а на база бързината на отпускане на заем. Гостът обясни, че хората трябва да са внимателни и да се прибягва към този инструмент само в краен случай. Също така е нужна сериозна информационна кампания и преструктуриране на образованието по тази тема в българските училища.
