Българите са много по-щастливи от преди, сочи глобално проучване

20.03.2024 | 17:05
по статията работи: econ.bg
Спрямо резултатите от 2013 г. в публикувания днес Световен доклад за щастието 2024 България се изкачила с впечатляващите 63 позиции и застава след Сърбия, която с изкачване с 69 места е водещата страна в света
Българите са много по-щастливи от преди, сочи глобално проучване
Снимка: под лиценза на creative commons

България драстично е променила само за малко повече от десетина години позицията си в световна класация за това дали хората се чувстват щастливи. Спрямо резултатите от 2013 г. в публикувания днес Световен доклад за щастието 2024 тя се изкачила с впечатляващите 63 позиции и застава след Сърбия, която с изкачване с 69 места е водещата страна в света.

Данните са на американската социологическа агенция "Галъл", като този път авторите са се фокусирали върху това как се чувстват различните възрастови групи в отделните страни. Изводът им е, че младите българи до 30 години са много, много по-щастливи от останалите си санъродници.

Това не е някакъв национален феномен, защото проучването за периода 2021-2023 г. показва, че промяната обхваща цяла Източна Европа, като сега практически няма разлика между младежите в тази част и в Западна Европа за това доколко са щастливи. Една от причините е, че младите хора в Западна Европа са обезсърчени, без позитивна перспектива, с трудно намиране на добра работа и малки шансове да се сдобият самостоятелно със собствено жилище.

В световната класация, обхващаща 145 държави и територии, България е поставена под номер 81 между Индонезия и Армения. Тя е и с най-ниската позиция за страна от Европейския съюз след Хърватия (63) и Гърция (64).

Но в глобалното подреждане при възрастовата група до 30 години България е на 40-о място. Тази класация се оглавява от Литва, следвана от Израел и Сърбия, Румъния и под номер 8. Следват още осем източноевропейски страни, сред които и Косово (23).

При хората на възраст над 60 години България е на 90-о място.

Тази разлика от 50 позиции между това как оценяват живота си младите българи и тези над 60 години също не е уникална за страната. В Хърватия тя е 66 позиции, с над 50 позиции са Молдова и Сърбия, а между 40 и 50 - Румъния, Босна и Херцеговина и Черна гора. Едно от обясненията на авторите за тази пропаст са трудностите, през които са преминали възрастните след краха на комунизма и разпадането с много насилие, разруха и смърт на бивша Югославия.

В случая с България не е малка разликата и между младите българи и следващите две възрастови групи преди най-възрастните - те са на места 71 и 74 в световната класация.

Основните критерии, по които е правена оценката, са осем:

БВП като покупателна способност на глава от населението

очаквана продължителност на живота при раждане

обществена подкрепа на национално ниво (въпрос дали анкетираният има близки или приятели, на които може да разчита да му помогнат в тежка ситуация)

свобода човек сам да прави изборите за живота си

участие или готовност за включване в благотворителни действия и дарения

възприятия за нивото на корупция

лично удовлетворение на всекидневна основа (през последните няколко дни смяхте ли се, преживяхте ли нещо приятно, правихте ли интересни неща)

отрицателни преживявания във всекидневието (да се чувстваш загрижен, тъжен, ядосан).

Ето още няколко извода от доклада за промените (по възрастова група) в щастието спрямо периода 2006-2010 г.:

Страните от Централна и Източна Европа са имали най-голямо увеличение на преценката, че хората са щастиви, и това е във всички възрастови групи. В бившия СССР тези резултати са 50% по-ниски.

В Източна Азия също имаше голямо увеличение на щастливи, особено сред възрастните хора.

За разлика от това, щастието е намаляло в Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка във всички възрастови групи.

В Северна Америка е особено голям сривът сред младите и в момента те са по-малко щастливи от живота си, отколкото възрастните.

Отрицателните емоции вече се срещат по-често, отколкото през 2006-2010 навсякъде с изключение на Източна Азия и в Европа. В Централна и Източна Европа, негативните емоции сега са по-редки във всички възрастови групи.

През 2021-2023 г. отрицателни емоции е имало във всеки регион, по-разпространени са били сред жените, отколкото сред мъжете.

Кризата с COVID-19 доведе до световен ръст в дела на хората, които са помогнали на други в нужда. Това нарастване на доброжелателността е особено голямо за родените след 1980 г.

Първите 10 страни останаха, общо взето, същите като преди COVID-19. Финландия е все още на върха, като Дания сега е много близо и всичките пет скандинавските страни са в топ 10. Но в следващите 10 има повече промяна с изкачването на страните от Източна Европа (особено Чехия, Литва и Словения), но и защото САЩ и Германия са паднали до 23 и 24 в класацията.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
Мъж е в бара, пие и изглежда навъсен. - Какво ти е на теб? – пита барманът. - Бях женен три пъти и три пъти станах вдовец. Барманът иска да знае подробности. - Ами, първата се отрови с...
На този ден 19.12   1732 г. – Бенджамин Франклин публикува Алманах на бедния Ричард 1783 г. – Уилям Пит-младши става най-младият министър-председател в историята на Великобритания...