За последните 15 години България е на опашката по инвестиции във ВиК инфраструктура. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика, публикуван в редовния му седмичен бюлетин. На базата на  данни от Евростат става ясно, че само в Словения и Естония стойността на вложените средства е по-ниска, като двете държави са с 3 до 5 пъти по-малко население и територия.

Дори в Литва и Латвия, които са джуджета в сравнение с България, инвестициите във ВиК мрежата са повече, става ясно още от данните, върху които Институтът за пазарна икономика основава анализа си, озаглавен "Воден режим - провалът на държавното управление".

Сравнимите с нас Гърция, Словакия и Унгария са инвестирали три пъти повече от България, а Чехия - четири пъти и половина.

Според Института, причината за безводието у нас не е в климатичните промени, като подобно обяснение е определено като плоско и на нивото на детска градина. Водата в природата е едно, а до дома в цивилизованата територия тя стига по верига от създадени от човека съоръжения.

Същото важи и за отпадните води. Ето защо водата в дома вече не е природен елемент, а икономическо благо. За да го има, е нужна осъзната човешка инициатива, включваща технологии, капиталови инвестиции, поддръжка и управление. Всяко икономическо благо, ако не искате да го наричате стока или услуга, има цена, която отразява търсенето и предлагането.

Цената дава сигнали както на потребителите колко и как да ползват, така и на доставчиците - колко и кога да инвестират, каква да е поддръжката, пише в анализа. Предлаганото решение е концесиониране на ВиК дейностите, професионален мениджмънт от частни инвеститори, пазарни отношения, базирани на реалистични бизнес-планове, нови инвестиции в инфраструктура и поддръжка и коректно ценообразуване.