Сушата и жегите доведоха до значително по-ниски добиви от грозде тази година. Лозари от района на Велики Преслав прибират между 400 и 500 килограма грозде на декар, докато в предишни години добивите са надхвърляли един тон. Междувременно разходите за труд и консумативи продължават да се увеличават, а изкупните цени остават на нивата от предходните години, което поставя сериозен натиск върху бранша. Това заяви в интервю за Агрозона Минчо Майсторов, лозар с над 25 години опит, който разказва за предизвикателствата, пред които са изправени българските производители на грозде през тази година.
„Добивите са много ниски заради специфичните природни и климатични особености,“ обяснява Майсторов. Липсата на достатъчно валежи е оказала сериозно влияние върху лозята му, като добивите са драстично под тези от миналата година. Въпреки това, качеството на гроздето е добро. “Тук гроздето не е изсъхнало или изгоряло, с какъвто проблем се сблъскват колегите в Южна България”, допълва той.
“Завършихме беритбата на белите сортове, остават малко червени за прибиране”, споделя Майсторов.
“Тепърва започваме да се сблъскваме с проблема със засушаването и безводието. Може би ще има някои нови сортове, които ще бъдат по-устойчиви, но е много трудна адаптацията. Това е трайно насаждение, което се създава много бавно и трудно. Необходими са поне 4-5 години, за да започнем да имаме някакви добиви”, коментира още той.
Майсторов отглежда 200 декара лозя, като в насажденията си има както бели, така и червени сортове. Сред белите сортове са Совиньон блан, Шардоне, Врачански мискет и Ркацители, а сред червените – Пино ноар и Каберне фран.
“Основно разчитаме на ръчен труд. Механизацията е на много ниско ниво или самата техника, която използваме в лозарството е много скъпа и не може да си я позволим. Специално за виненото грозде почти няма програми за такива малки производители като нас, които могат да се включат и да си купят техника”, поясни Майсторов.
„Цените са както миналата и по-миналата година, което е най-лошото. Браншът умира,“ споделя той. В същото време разходите за работна ръка, консумативи и препарати продължават да растат, което прави оцеляването на лозарите все по-трудно.
“Изкупните цени обаче са едни и същи, да не каже и за някои сортове дори по-ниски. Пазарът е изключително труден. Заводите не изкупуват, разчитаме само на частниците, които също казват, че народа няма финансова възможност и нямат възможност да дават по-добри цени. Продукцията обаче не може да издържа много време на тези климатични условия и трябва да се прибира.”, споделя още Майсторов.
Друг сериозен проблем, с който се сблъскват лозарите, е нерегламентираният внос на грозде от Румъния.
„Има нерегламентиран внос на грозде от Румъния на много ниски цени. Уж сме на единен европейски пазар, но се оказва, че не сме,“ казва Майсторов. Този нелоялен внос оказва сериозен натиск върху местните производители, които не могат да се конкурират с по-ниските цени, подкрепяни от по-високите субсидии, които земеделските производители в Румъния получават.
“Трябва да се изравнят субсидиите с останалите страни. В Румъния доколкото сме запознати колегите ни получават около 150 евро на декар, в сравнение с 30 лв, които ние получаваме. В допълнение към това има много висок нерегламентиран внос от Румъния, на много ниски цени, с които ние няма как да се конкурираме”, споделя още Майсторов.
“Настояваме да отпаднем от контрола по Наредбата за висок фискален риска. Това е допълнително натоварване и нова административна тежест за производителите. Трябва да се ангажира отделен човек, който да се занимава с тази дейност и това допълнително усложнява ситуацията в сектора”, заяви Майсторов.
“Почти няма възможност да кандидатстваме по eкo-схемите. Ние не може да работим без препарати. Гроздето е много чувствителен продукт, за който ако не се използва агрозащита не може да изкараме качествена продукция. Ако участваме по тези схеми трябва да не произвеждаме нищо. Колеги, които преминаха към биопроизводство за да ограничат пръсканията споделят, че нямат никаква продукция тази година”, споделя още производителят.
“Лозарите сме оставени на произвола на съдбата. Никой, по никакъв начин не мисли за нас и не ни обръща внимание. Аз съм на финала на силите си. Харесва ми да работя тази работа, занимавам се с лозарство от 25 години и се чувствам удовлетворен от това, но финансовите резултати ме принуждават да се откажа. Много е трудно.”, споделя той.
“Започнах да се занимавам с тази дейност през 2008 година. Възстановиха ни стари лозя. Тогава се включих по първите европроекти. Направихме млади насаждения, бях от първите хора през 2008 година, които започнаха да създават насаждения по тази програма за преструктуриране и конверсия. Реализирахме няколко проекта успешно, но вече не се издържа. Няма как разходите да се вдигат, а доходите ни да са същите. Ние продаваме на едни и същи цени от години. Продавах грозде на 1,2 лв през 2013 година при надник от 20-25 лв, сега продавам на същата цена, а надника вече е 50 лв, да не споменаваме и другите разходи”, заключва той.
