Държавният дълг да нарасне с 67% за четири години до 55,7 млрд. лв., планира министърът на финансите Асен Василев.

Значително нарастване на държавния дълг в периода до 2025 г. е предвидено в средносрочната бюджетна прогноза, подготвена от екипа на министъра на финансите Асен Василев. През периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на дълга на сектор “Държавно управление” да продължи да нараства до 44,6 млрд. лв. в края на 2023 г., 50,2 млрд. лв. в края на 2024 г. и 55,7 млрд. лв. в края на 2025 г., пише в документа. Съотношението на дълга към Брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да нарасне до 30,4%.

Причината за увеличението на държавния дълг са планираните дефицити в хазната за тази и следващите години. През настоящата, както и през всяка от следващите три години, от ведомството на Асен Василев планират бюджетният дефицит да е над 5 млрд. лв. За настоящата година заложеният в бюджета дефицит е 5,9 млрд. лв., а за следващите три години се планира дупка в хазната съответно от 5,23 млрд. лв., 5,14 млрд. лв. и 5,1 млрд. лв. В края на миналата година дългът на сектор “Държавно управление” е 33,3 млрд. лв. А в рамките на четири години управление на кабинета на Кирил Петков, в който министър на финансите е Асен Василев, се планира дългът да нарасне с 22,4 млрд. лв. до 55,7 млрд. лв. Това е увеличение с 67%.

Повишението на държавния дълг ще доведе до нарастване на разходите на бюджета за лихви. Лихвените разходи за обслужването на държавния дълг през 2021 г. са в размер на 584,3 млн. лв., а през 2022 г. се очаква да нараснат до 610,2 млн. лв. (485,8 млн. лв. по външния и 124,4 млн. лв. по вътрешния). Очакванията за периода 2023-2025 г. са за размер на лихвените плащания съответно от 764,5 млн. лв., 1,076 млрд. лв. и 1,272 млрд. лв. Така разходите за лихви през мандата на кабинета Петков се очаква да нараснат над два пъти и да надминат 1,2 млрд. лв. годишно.