Заетостта при жените в България е по-висока отколкото при мъжете, но заплащането продължава да е по-ниско, въпреки че разликата се стопява през последните години. Тя е най-съществена във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията, където заплащането на жените е с над 30% по-малко от това на мъжете. Такива са част от изводите в ново изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Преброяването на населението от 2021 г. показа, че 2,9 млн. от общо 5,6 млн. души над 15-годишна възраст полагат или предлагат труд (работната сила). Делът на мъжете е значително по-висок – 57,1%, докато този на жените е 48,8 на сто.

Въпреки че по-малка част от жените са икономически активни, делът на заетите от тях е по-висок, а на безработните - по-нисък. През 2021 г. делът на заетите жени в работната сила е 90,7%, а безработните – 9,3%.

Най-висок е делът на жените между 45 и 64-годишна възраст – 49,7%. При най-ниската (15-24 г.) и при най-високата възрастова група (65+ години) участието на жените е значително по-ниско. "Това означава, че делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живот, а участието им в работната сила започва по-късно и завършва по-рано спрямо това на мъжете", посочват авторите на анализа.

Данните по региони сочат, че в София е най-висок процентът на жените (60 на сто), които участват в работната сила (спрямо 68% при мъжете), а най-нисък е в област Кърджали. Областите с най-малка разлика в дела на работната сила между двата пола са Благоевград, Кюстендил и Перник, а с най-висока – Добрич, Търговище и Шумен.