Застрахователите вече наказват джигитите на пътя през цените на “Гражданска отговорност” и без да има приета наредба за това. Водещите, а и по-малките компании са разработили свои системи, с които определят цени.

Близо 25% от сумата за полицата зависят от автомобила - мощност, възраст, а другите 75% - от историята на водача, какви произшествия има и какви са причините за тях.

При изчисляването на цената се вземат предвид настъпили събития и изплатени щети в резултат на покритите рискове. Разделят се превозните средства и по видове - леки автомобили, товарни, автобуси, влекачи, горска и земеделска техника. Причината е, че например камион може да причини много повече и по-големи щети от кола.

Отчита се и регионът, в който е регистрирана колата, както и обичайните маршрути, по които се движи. Ако те минават през пътни участъци с голяма концентрация на катастрофи, това оскъпява полицата.

Повечето компании оценяват  по-скъпите и мощни коли  като по-рискови, защото високата скорост е фактор за по-тежки произшествия. В съчетание с възрастта на водача най-голямо оскъпяване има при мощен автомобил и неопитен шофьор на възраст до 25 години.

Надбавки, които варират от 25 до 50% от базовата цена, има и за автомобили, предназначени за превоз на опасни товари, за отдаване под наем, използвани за състезания, таксиметрови услуги или такива с десен волан.

Всички компании прилагат надбавки за шофьори до 25-годишна възраст, които са по-рискови заради малкия стаж.

А за по-опитните има намаления. За водачите над 60 години например, но само ако нямат тежки катастрофи, цената на полицата може да падне с 15%. Разликите могат да варират в широки граници. Например цената може да е от 180  до 300 лв.  в един и същ град при еднакви показатели за колите, но при различни собственици. Може да варира и за един и същ автомобил в различни години, ако в някоя от тях е имало повече произшествия.

Целта на това разделение е компаниите да рационализират рисковете си и едновременно с това да задържат най-добрите клиенти, които са с най-малко катастрофи.

Проверка показва също, че цените на задължителната полица са едни от малкото, които в последните години не са поскъпнали, а напротив - има намаления. Те могат да достигнат и над 25% при преподписване на договори, ако с автомобила не е регистрирано произшествие по вина на шофьора.

Преди време някои компании лансираха идеята да се поставят GPS -и и други  средства в  автомобилите, които да дават информация на застрахователя за поведението на водача и да помагат при преценката доколко той е рисков.

Проблемите пред такова решение, за което би могло да се дава отстъпка от компаниите, са три - кой да плати поставянето им, тъй като те не са евтини, няма ли това да свие евентуалната отстъпка и как да бъде решен въпросът с това, че дават неограничен достъп до лична информация за клиента.

За система, която да определя цените на застраховката, се говори от над 10 години. През 2018 г. тя почти стана факт, като тогава се появи първоначалният проект за наредба. Заради многото спорни въпроси през 2019 г. беше изработен втори проект. На 29 януари 2020 г. финансовият регулатор одобри на първо гласуване наредбата за “бонус-малус”. Според нея цената трябваше да се определя от над 30 критерия, всеки от които носеше определен брой точки. Междувременно избухна пандемията, трафикът намаля и приемането на наредбата пак бе отложено.

Наскоро зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Владимир Савов обясни в интервю за “24 часа”, че изискването за съобразяване на поведението на водача не съществува във вече въведени системи “бонус-малус” в други държави. Поради включването на този критерий срещнал неодобрение на почти всички - потребители, застрахователи, браншови организации на превозвачите. Мнението било, че поведението на шофьора трябва да се разглежда от Закона за движение по пътищата, а не тази задача да се решава от застрахователите и надзора.

Трудно щяла да се изгради и система за обмен на информация между базите данни за различни нарушения.

Според Савов последните изменения в европейското законодателство поставят акцент върху задължението на застрахователите да определят цените и да разработят собствени критерии за “бонус-малус”, като се вземат предвид единствено причинените щети.