Покупателната способност на европейците се стопява, тъй като страните на Стария континент са изправени пред нови икономически реалности, които не са преживявали от десетилетия.
Французите ядат по-малко гъши дроб и пият по-малко червено вино. Испанците ограничават покупките на зехтин. Финландците са призовавани да използват сауните във ветровити дни, когато енергията не е толкова скъпа. В Германия потреблението на месо и мляко е спаднало до най-ниското си ниво от три десетилетия, а процъфтяващият някога пазар на органични храни отбелязва силен спад. Свиват се покупките на скъпи хайвери.
Италианският министър на икономическото развитие Адолфо Урсо свика кризисно заседание през май заради цените на пастата, любимата храна в страната, след като ръстът им превиши над два пъти темпа на инфлацията.
В момент, когато разходите за потребление намаляват главоломно, Европа изпадна в рецесия в началото на годината и това засилва усещането за относителен икономически, политически и военен упадък, което се зароди в началото на века, пише Wall Street Journal.
Настоящите затруднения в Европа назряват от дълго време насам. Застаряващото население с предпочитания за свободно време и сигурност на работното място пред доходите донесе години на вял растеж на икономиката и на производителността. След това дойде ударът от Covid-пандемията и проточилата се война на Русия в Украйна.
Кризите, които преобърнаха световните вериги за доставка и тласнаха рязко нагоре цените на енергията и на храните, влошиха рани, гноящи от десетилетия.