27% от българите срещат затруднения при плащането на битовите сметки и имат просрочени такива, показва проучване на Еврофонд “Кризата с разходите за живот и енергийната бедност в ЕС”, съобщават от КНСБ на страницата на синдикалната организация.

Делът на анкетираните в ЕС, които съобщават, че са изостанали при плащането на сметките си за комунални услуги, варира от 7% в Дания и Швеция до 50 на сто в Гърция. Средно за ЕС този процент е 15,6. Тези хора са и най-силно изложени на риск от енергийна бедност.

Средно 28% от анкетираните в ЕС очакват да имат проблеми с плащането на битовите сметки през следващите три месеца, а 31% от домакинствата с автомобил прогнозират, че ще имат затруднения с плащането на разходите за поддръжката му.

От Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) акцентират върху проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Еврофонд) и заради тревожните резултати, свързани с отражението на кризата върху жените и обострянето на проблема с неравенството при заплащането.

Изследването показва, че жените са по-силно засегнати от повишаването на цените на електроенергията – 44% от самотните майки и 31 на сто от самотните жени очакват да изпитат затруднения при покриването на разходите за енергия през следващите три месеца. За сравнение такива трудности очакват 26% от самотните мъже и 30 на сто от двойките с деца. Ето защо равенството в заплащането с мъжете е необходимо повече от всякога, посочват от ЕКП.

Данните разкриват реалното отражение върху жените на неравенството в доходите. Средно за ЕС то е 13 на сто. В същото време кризата с разходите за живот затруднява жените да избягат и от домашното насилие, тъй като са финансово обвързани и зависими от насилника-партньор и не могат да живеят само със своя доход, коментират от ЕКП.

Необходими са спешни мерки, посочват от ЕКП, и напомнят за плана от шест точки, който включва:

- Повишаване на заплатите, за да се отговори на нарастващите разходи за живот;

– Ограничаване на цените на енергията;

– Спешни плащания за тези, които изпитват най-големи затруднения да плащат сметките си;

– Забрана на прекъсването на доставките на енергия;

– Извънредни данъци върху свръхпечалбите на енергийните гиганти;

Българските синдикати също постоянно поставят темата за подкрепата на уязвимите хора.

КНСБ и КТ “Подкрепа” проведоха на 11 ноември национален протестен митинг и протестно автошествие в София с настояване за по-високи доходи, приемане на бюджет 2023, подкрепа на енергийно уязвимите потребители в навечерието на зимния сезон, защита на синдикалните и трудови права на работещите хора.

Исканията на синдикатите са за ръст на доходите до края на 2022 г., който да компенсира кумулативното нарастване на инфлацията. През септември 2022 г. спрямо септември 2021 г. тя достигна 18,7%. Те настояват Бюджет 2023 да бъде приет в най-кратки срокове, като той да бъде стабилна основа за ръст на доходите, съобразно предизвикателствата, породени от кризата, в която се намираме. Според синдикатите Бюджет 2023 може да бъде внесен и от служебното правителство. Ръст на минималната работна заплата от 710 лв. на минимум 850 лв. от 1 януари 2023 г. е другото основно искане на КНСБ и КТ "Подкрепа".

Двата синдиката настояват за приемане на дефиниция за енергийно уязвими потребители до края на 2022 г. и въвеждане в действие на механизъм за финансова подкрепа преди освобождаване на цените за домакинствата. Поради липсата на дефиниция за енергийна бедност в момента, те искат през тази зима да се увеличи поне два пъти броят на хората, получаващи пари за отопление, като минималният размер на помощта да бъде 1000 лв.