Теодора Пеева, главен редактор на вестник "Сега" и представител на Съюза на издателите, коментира по БНР разпространението на вестниците, което беше поето от "Български пощи", след като над 1100 обекта на "Лафка" затвориха. Сливен тази сутрин е осъмнал без вестници. В централната поща на града не са получавали печатни издания и все още чакат указания как да действат.
Това можеше да се прогнозира още миналата седмица, когато бяха проведени две срещи с "Български пощи" и издателите на вестници, където стана ясно, че нищо не е ясно. Към този момент ние нямаме действащи договори. Ние имаме договор, подписан от наша страна, който сме изпратили към "Български пощи", но не са ни го върнали подписан. Ние не знаем кой превозва, къде превозва и кой ще ни плати накрая тиражите, които сме дали, но, както разбираме, не са стигнали до нашите читатели.
Всичко това дойде от изключително прибързаното и изненадващо решение на правителството да се намеси чрез "Български пощи" в разпространението на вестници, без да има абсолютно никаква готовност да извърши това. Тъй като "Български пощи" не разполагат с транспорт, не разполагат с пунктове за продажба на вестници, това изисква време, за да се организира. Те не знаят дори с каква отстъпка трябва да сключат договорите, тъй като първоначално ни беше казано и ние сме подписали такъв договор, че ще е на предишната отстъпка, на която сме продавали, след което премиерът каза, че отстъпката ще е по-ниска. В "Български пощи" чакат указания за това. Така че няма абсолютно никаква готовност "Български пощи" да поемат разпространението на вестници и ситуацията в страната е съвсем логична.
За мен беше изкюлчителна изненада, когато миналата година правителство заяви, че ще се намеси в разпространителския пазар. Първоначално е бил визиран срок 1 юли, докогато да се изчистят всички неясноти около организацията и договорите за разпространение, най-малкото "Български пощи" да има време да набави нужния персонал и да открие нужните обекти.
Цялата ситуация беше променена със закриването на обектите на "Лафка" вследствие на промените в Закона за хазарта, тъй като се оказа, че 50% от оборотите им идват от продажбата на лотарийни билети и за тях не е рентабилно да съществуват, ако не могат да продават такива билети. Именно това ускори рязко процеса и доведе до тази ситуация.
Години наред издателите на вестници сигнализирахме, че има монопол на пазара за разпространение и това препятства съществуването на вестници, особено опозиционни. Но правителството и Комисията за защита на конкурнецията, която проведе три анализа на пазара, не можаха да види този монопол. Сега се оказва, че на практика сме били прави. Защото с оттеглянето на една фирма от пазара, която е свързана с "Лафка" и организираше транспорта и разпространението на вестници, на пазара зейва огромна дупка и правителството се намесва, защото няма кой. Тоест на практика те признават, че има монопол на пазара.
Няма как в рамките на два дни да организираме независимо разпространение. Не съм оптимист, че в близката седмица нещата ще се изчистят.
Абколютно не съм съгласна с непрекъснатото натякване, че държавата субсидира свободата на словото и медиите. Ние си плащаме за транспорт и разпространение чрез отстъпката, заложена в договорите. Тоест никой никого не субсидира. Нещо повече - както стана ясно днес, ние си плащаме, но услуга не получаваме. Загубите са за наша сметка, тепърва ще ги изчисляваме - те не са само от разпространение, а и от печат, производство, заплати, хонорари и т. н. Никой няма да ни ги покрие и въпросът отново е кой колко ще издържи.
Когато България влезе в Европейския съюз през 2007 г. имаше 17 национални всекидневника и седмичника. Половината от тях бяха собственост на чуждестранни инвеститори. В момента имаме пет всекидневника и два седмичника и нито един от тях не е собственост на чуждестранен инвеститор. Мисля, че съвсем скоро ще трябва да забравим за печатното издание като носител на информация, защото при създалата се ситуация няма да е възможно да оцелее.
