Увеличава се делът на незаконните участници в сектора на небанковото кредитиране в България, каза Ирина Христова, член на управителния съвет и заместник-председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК). Тя участва в Investor Finance Forum, който се проведе днес в София, коментирайки темата „Борбата с незаконната небанкова финансова дейност и мястото на финансовата грамотност“.

Тя коментира явлението на издаване на лицензи под наем. „Това представляват част от лихварите, решили да излязат на светло и полулегално да предоставят кредити. Те се договарят с малки финансови институции от регистъра на финансовите институции на БНБ да ползват техните разрешения и да предоставят кредити от тяхно име. А след това им дават част от тяхната печалба“, обясни Христова.

Тя допълни, че тези полулегални участници не извършват кредитна оценка на потребителите, не правят проверка в националния кредитен регистър, а методите за събирания на тези вземания нямат нищо общо с етичните практики, които ползват легалните участници на пазара. Тя даде пример за случаи на прилагане на физически и психически тормоз.

На изборите преди месец се появиха и много новини за арести на хора от точно тези нелегални участници от сектора, които са свързани с купуване на гласове чрез опрощаване на точно такива отпуснати от тях кредити, каза Христова.

Тя нарече проверките на небанковото кредитиране от страна на Комисията за защита на потребителите (КЗП), започнати след встъпването в длъжност на новия председател Мария Филипова, като такива с популистки мотиви.

„Целта ни е да изградим по-добър пазар с по-добри практики, а в случая КЗП играе от страната на лошите, защото, ограничавайки нашата дейност, всъщност разчиства пътя за такива участници на пазара, каквито са лихварите, полузаконните участници чрез лицензи под наем. За мен това е популистки ход“, каза Христова.

Тя посочи, че АОНК предлага законодателни промени, включително в процедурата по регистрация на финансовите институции, защото в регистъра в момента са вписани над 200 фирми.

„Сами се сещате какво значи над 200 фирми, които се занимават с такава дейност и отпускат кредити на малък пазар, какъвто е нашият. Няма статистика колко от тези фирми реално отпускат потребителски кредити“, каза още тя.

„Незаконните практики, физическият тормоз, психическият тормоз, който оказват те върху хората, са нещо, което ощетява нас и цялото ни общество“, отбеляза Ирина Христова. Тя допусна, че тези фирми използват средства от незаконна дейност, не внасят данъци и осигуровки и вероятно участват в прането на пари.

Христова посочи, че още през лятото Асоциацията е започнала изготвяне на етичен кодекс в сектора, в който да се заложат строги правила и добри практики заедно с потребителски организации и КЗП.

„КЗП смени подхода и прекрати тези наши действия“, каза още тя. Според нея така участниците на пазара, които опитват да изсветлят сектора, ще страдат и ще ограничат кредитирането, а потребителите ще попаднат в ръцете на лихварите. Тя допълни, че КЗП няма административен капацитет да регулира подобна финансова услуга.

„Ние можем да помогнем на потребителите с общи усилия. Няма как да се борим и срещу държавата, и срещу незаконните участници. Само с общи усилия ние можем да постигнем по-добро развитие на пазара“, заяви Христова. 

Ирина Христова обърна внимание на темата за финансовата грамотност и посочи, че това е основен проблем на българското общество и е в основата на подлъгването по измамни схеми.