Служебното правителство ще работи ускорено по практическата и техническата подготовка за влизане в еврозоната. Това обяви заместник-министърът на финансите Методи Методиев на конференция за пътя на България към еврозоната, организирана от Асоциацията на банките в България (АББ).

За техническата подготовка има координационен съвет, седем работни групи, в много напреднала фаза е и подготовката на публичната администрация по отношение на информационни технологии, счетоводни и одитни системи, изреди той.

Напомни, че приемането на еврото е сред малкото приоритети, които може би могат да бъдат дефинирани като доктрина на България от 2018 г. "От 2018 г. всички правителства, без значение каква е тяхната политическа окраска, работят за практическата, политическата и техническата реализация за приемане на България в еврозоната с известни забавяния, породени от външни фактори и вътрешнополитическа несигурност", напомни той.

Обяви и че при предходното служебно правителство е подписано споразумението с Еврогрупата и с ЕК за сеченето на евромонети в България, а при това - за комуникационната стратегия за приемане на еврото. "От тази гледна точка ние сме доказали, че България върви по този път, ще продължи да върви, и то с ускорени темпове", обяви той.

Оценки като добре балансиран проектозакона за въвеждане на еврото, който е обявен за обществено обсъждане до 24 април. ЕК го е оценила положително, чака се и оценката на ЕЦБ.

Подуправителят на БНБ Петър Чобанов също коментира политическата нестабилност и традиционното схващане, че в периоди на служебни правителства работата изостава. "Когато има политически сътресения в една държава, това поставя въпроси дали траекторията, която тя е поела, ще продължи....От политическа гледна точка едва ли не, когато дойде служебен кабинет, се счита, че може да има прекъсване по отношение на това какво ще се случи. Мога да уверя от гледна точка на контактите ми, знанията, опита, който съм натрупал през годините в публичния сектор, че сегашното ръководство на Министерството на финансите ще продължи и може би ще е по-ефективно дори по пътя към еврозоната относно комуникацията с нашите европейски партньори", увери Петър Чобанов.

Той също се позова на подписаното споразумение за сътрудничество с Еврокомисията като доказателство, че едва ли е щяло да се подпише, ако от страна на Брюксел е имало някакви съмнения.

Разходите на цялата банкова система по въвеждане на еврото ще са около 300-400 млн. лв. Такава оценка представи Петя Димитрова, изп. директор на Пощенска банка и председател на Асоциацията на банките в България. Уточни, че ако планираната дата за приемане на еврото - 1 януари 2025 г., се измести, това само ще увеличи тези разходи, а нищо няма да спести на системата.

В същото време напомни, че в момента банките държат при нулева лихва в БНБ 12% свръхрезерви, докато тези, които са в държави от еврозоната, държат 1% в ЕЦБ при 4% лихва към момента. "Това е приход, който отива директно в държавата през БНБ. Той е в полза на данъкоплатеца, който банките в България плащат за разлика от тези в Европа", заключи Димитрова.

Ние спазваме всичко, което спазват банките в еврозоната, но нямаме ползите, които имат те и даже сме свръхрегулирани в сравнение с тях. За нас влизането в еврозоната е всъщност намаляване на регулациите.

Задлъжнялостта на българите е по-ниска от средното за ЕС. След като БНБ няколко пъти предупреди банките, а и повиши изискването за свръхрезерви заради ускореното кредитиране, Димитрова посочи, че банките спазват в това отношение регламентите както на БНБ, така и на ЕЦБ. Подчерта, че ръстовете в кредитирането не са "умопомрачителни" и по никакъв начин не застрашават стабилността на системата. Посочи, че депозитите растат, тоест банките са ликвидни, а задлъжнялостта на българите средно е с 2.5 пъти по-ниска от тази в ЕС.

Добави, че на практика в големите градове няма безработица - хора, които да искат да работят и да не могат да си намерят работа, а освен това и постоянния ръст на средната работна заплата.

Според нея данните за ръста на кредитирането през последните 10 г. показват, че то е правилно, консервативно и без ексцесии.

Посочи, че за разлика от други държави банките в България не са вдигнали шоково лихвите, като призна, че принос за това има и големият обем депозити.

Обяви, че въпреки коментарите за ускорено ипотечно кредитиране цените на жилищата в София са по-ниски от всички в столиците в региона. "Тоест ние имаме плавно нарастване на доходите, на цените - също, но не сме стигнали тези пикове, които всички страни около нас", подчерта банкерът.

Асоциацията предстои да публикува на сайта си въпроси и отговори, свързани с приемането на еврото. Самата Димитрова препоръча на хората да си обръщат парите плавно, а не накрая изведнъж. Напомни, че с парите по сметки това ще е автоматичен процес и потребителите няма нужда да правят нищо.