Лисабонският договор ще претърпи "ограничени" промени, а страните, които не спазват бюджетната дисциплина, ще бъдат наказвани на по-ранен етап, като решенията за санкции ще се вземат по улеснена процедура. Това са основните резултати от приключилите късно снощи тежки 8-часови дискусии в Европейския съвет, предаде БНР.
Франция и Германия наложиха искането си за промени в Лисабонския договор като условие да приемат "безпрецедентната реформа" на еврозоната след гръцката криза, въпреки съпротивата на други страни-членки.
Постигнатото тази нощ принципно решение предвижда председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой да проведе консултации за промени в договора, те да бъдат одобрени на следващата среща на върха и да регламентират създаването на постоянно действащ кризисен механизъм за еврозоната. Този механизъм трябва да играе ролята на постоянна мрежа за сигурност за страните от еврозоната, които изпаднат в голямо затруднение като Гърция през пролетта, със задачата да бъдат успокоени пазарите. Такъв Фонд за подкрепа беше създаден през юни само за срок от три години, до средата на 2013 г.
Самият Херман ван Ромпой отказа подробности как се е стигнало до решението снощи въпреки сериозните разногласия. След тежки дискусии по време на срещата на високо равнище в Брюксел, европейските лидери се съгласиха с текст, предвиждащ започването на консултации за подготовка на промяната, каза ван Ромпой. Окончателното решение ще бъде взето на следващата среща на високо равнище през декември, а целта е промяната на договора да завърши до средата на 2013 г., предаде БТА.
Ние всички постигнахме съгласие. Вече не става дума за това кой се е колебаел, кой е бил против, кой - за и кой много ентусиазиран. Това вече няма никакво значение. Важното е, че се съгласихме, че ни трябва антикризисен механизъм, така че за да го имаме, трябва да направим ограничени промени в договора. Тези промени не означават нов институционален дебат. Те ще вървят по бърза процедура и ще трябва да бъдат ратифицирани от 27-те до май 2013 г., каза Ван Ромпой.
По-рано тази нощ с по-малко спорове европейските лидери одобриха новите правила за икономическа и финансова координация и повишена фискална отговорност. Страните, които превишават допустимите нива на дълга и дефицита, ще търпят санкции под формата на специални депозити, които ще трябва да внасят. Санкциите ще се активират на по-ранен етап от досега, дори преди да е прескочен 3-процентният праг за дефицита и ще влизат в сила почти автоматично, освен ако съответното предложение на Европейската комисия не бъде отхвърлено с квалифицирано мнозинство в Съвета. Това може да стане например ако нарастването на дефицита става твърде бързо. Санкциите ще се прилагат и при страни от ЕС, които са превишили 3-процентовия таван. За пръв път санкции ще се налагат и на страни, които са с държавен дълг от над 60% от БВП и не го намаляват достатъчно бързо.
Въпросът за политически санкции с отнемане на правото на глас на страните нарушителки също остава на дневен ред. Той ще бъде обсъждан на следващи срещи.
Председателят на Европейския съвет съобщи още, че европейските лидери са обсъждали дали и как може да бъде отчетен ефектът върху фискалната политика на страните, провеждащи пенсионни реформи - този въпрос обаче също ще бъде обсъждан на следващи заседания.
Само преди дни Европейската комисия отхвърли искането на 9 страни, сред които и България, разходите за реформиране на пенсионната система да не бъдат включвани в изчисляването на бюджетния им дефицит.
Друга новина от снощи е подетата от британския премиер Дийвид Камерън кампания против увеличаването на европейския бюджет за 2011 година с 6 на сто в момент, в който всички правителства в Евросъюза съкращават разходи. Въпреки че решението вече е одобрено от Европейския парламент, Камерън иска преразглеждане, и е пуснал петиция, под която са се подписали 11 европейски лидери, съобщи BBC.
