Олимпиади и световни първенства не спасяват от икономически кризи

04.08.2016 | 15:17
по статията работи: econ.bg
Като цяло представата, че големите спортни мероприятия автоматично се превръщат в своеобразна програма за стимулиране на икономиката, не отговаря на истината

Олимпиади и световни първенства не спасяват от икономически кризи
Снимка: под лиценза на creative commons

Влиянието на големите спортни състезания върху растежа на БВП обикновено е нищожно. Но при определени условия те все пак дават положителен импулс, смятат експертите.

„Надеждите на Бразилия да даде мощен тласък върху икономическото развитие на цялата страна с помощта на Световното първенство по футбол, а две години по-късно и с Олимпийските игри не се оправдаха. И като цяло представата, че големите спортни мероприятия автоматично се превръщат в своеобразна програма за стимулиране на икономиката, не отговаря на истината“.

Олимпиадите струват много по-скъпо, отколкото очакваме До този извод е достигнал анализаторът на хамбургската банка „Беренберг“ Йорн Квитцау. Преди година и половина той беше съавтор на съвместно с Хамбургския институт за световна икономика (HWWI) изследване, разглеждащо целесъобразността от провеждането на Олимпийски игри през 2024 г. в най-големия пристанищен град на Германия, коментира БГНЕС.

Много жители на Хамбург тогава бяха против този проект и в крайна сметка го отхвърлиха на общоградски референдум, състоял се през ноември 2015 г. Йорн Квитцау беше на противоположното мнение. Изводите от неговото изследване гласяха, че разработената от местните власти концепция за провеждането на Игри при спазването на определени условия биха били от полза на града и в някаква степен на целия северногермански регион. Така че той въпреки днешните критични изказвания по адрес на Олимпиадата в Рио, въобще не е принципен противник на големите спортни мероприятия, но като икономист прагматично оценява техните възможни плюсове и минуси.

Влиянието на големите спортни състезания върху растежа на БВП обикновено е нищожно. Но при определени условия те все пак дават положителен импулс, смятат експертите. „Надеждите на Бразилия да даде мощен тласък върху икономическото развитие на цялата страна с помощта на Световното първенство по футбол, а две години по-късно и с Олимпийските игри не се оправдаха. И като цяло представата, че големите спортни мероприятия автоматично се превръщат в своеобразна програма за стимулиране на икономиката, не отговаря на истината“.

Олимпиадите струват много по-скъпо, отколкото очакваме До този извод е достигнал анализаторът на хамбургската банка „Беренберг“ Йорн Квитцау. Преди година и половина той беше съавтор на съвместно с Хамбургския институт за световна икономика (HWWI) изследване, разглеждащо целесъобразността от провеждането на Олимпийски игри през 2024 г. в най-големия пристанищен град на Германия.

Много жители на Хамбург тогава бяха против този проект и в крайна сметка го отхвърлиха на общоградски референдум, състоял се през ноември 2015 г. Йорн Квитцау беше на противоположното мнение. Изводите от неговото изследване гласяха, че разработената от местните власти концепция за провеждането на Игри при спазването на определени условия биха били от полза на града и в някаква степен на целия северногермански регион. Така че той въпреки днешните критични изказвания по адрес на Олимпиадата в Рио, въобще не е принципен противник на големите спортни мероприятия, но като икономист прагматично оценява техните възможни плюсове и минуси.

Анализаторът е съгласен със скептиците: подготовката и провеждането на Олимпиади винаги излиза много по-скъпо, отколкото се е очаквало. „Атина, Пекин, Сочи – всички тези градове са примери за това, че в крайна сметка се харчи много повече, отколкото първоначално е планирано“, отбеляза Квитцау. В последно време само Лондон успя да върже сметката, но тези игри са по-скъпи от Атина и Рио.

Малкият и среден бизнес печели пари, държавата - имидж Така че Световното по футбол или Олимпиадата не са начин за печелене на пари от държавните и градските бюджети и още повече средство за стимулиране на икономическия растеж в общонационален мащаб. Милиардите разходи за строителството на стадиони и инфраструктурни обекти сами по себе си са достатъчно големи, но в сравнение с БВП на страните-домакини са изключително малки. По тази причина не оказват никакво влияние на динамиката на БВП, уточни Йорн Квитцау.

Той обобщи икономическите ефекти от Олимпиадата: „На национално ниво почти нямат значение, на регионално дават определен тласък, за отделните отрасли и компании са изключително важни“. Най-много печелят тези, които са свързани с туризма – ресторанти, хотели, транспортни фирми, търговия на дребно, а също така охранителният бизнес. А в периода на подготовката – строителните компании.Що се отнася до градовете и страните домакини, най-голямата им печалба не са парите, а имиджът, убеден е анализаторът на банка „Беренберг“.

Затова той подкрепя проекта за Игри в Хамбург: експертът смята, че те ще повишат международната известност на града в средносрочен план и ще привлекат допълнително туристи, инвеститори, чуждестранни студенти и др. Освен това те ще стимулират някои и без това назрели градски инфраструктурни проекти. Положителните примери са малко Като положителен пример събеседникът на ДВ посочи Барселона, където летните Игри се проведоха през 1992 г.

Подемът, на който се радваше града, беше свързан не само с тях, но именно Олимпиадата даде решителен тласък, смята Квитцау. С него е съгласна и професор Натали Есиг, преподаваща архитектура във Висшето училище за приложни науки в Мюнхен. Тя дори разширява списъка с градове. “Осло, Мюнхен, Барселона – тези градове благодарение на Олимпиадите се възстановиха сами“, заяви експертът, специализиращ по въпросите на устойчивото развитие в строителството, по-конкретно в използването на спортни съоръжения. Като много положителен пример тя смята зимната Олимпиада в норвежкия Лилехамер: „Броят на туристите от тогава расте, а безработицата намалява“.

Има естествено и отрицателни примери. Един от най-лошите е Атина, където се състояха летни Игри през 2004 г. „Запуснатите обекти напомнят на град призрак и шокират“, констатира Натали Есиг. Спортните мероприятия не могат да заменят икономическата политика Въпреки това, подчертава тя, почти във всички градове Олимпийските игри са съдействали за подобряването на обществения транспорт, при това най-големите успехи са постигнати там, където „активните граждани и медии сериозно са влияли на процеса на планиране“. Например, в Сидни и Лондон.

Натали Есиг е убедена, че Световното по футбол и Олимпиадата вече са дали и ще дават положителен ефект за Рио. В такъв град, където хората обичат спорта едва ли модернизираните и нови обекти ще останат пусти. Йорн Квитцау е доста по-песимистичен. В навечерието на откриването на Игрите той вижда за Рио и като цяло за Бразилия „по-скоро имиджови рискове, отколкото имиджови шансове“.

„Провеждането на големи спортни мероприятия не може да замени грамотната икономическа политика“, подчерта анализаторът на банка „Беренберг“ в интервю за ДВ. „Ако политиците смятат, че с помощта на Олимпийските игри или Световните първенства по футбол могат да компенсират недостатъците в други сфери, тогава те рискуват да си вкарат автогол“, предупреди той. В Бразилия май това се случва. 12 града, приели футболните срещи през 2014, стенат под бремето на дълговете, натрупани при строителството на стадиони, които сега пустеят и се рушат.

Редица транспортни проекти не са завършени до ден-днешен. А самата Бразилия преживява една от най-тежките икономически и обществено-политически кризи в своята история. През 2015 г. БВП на страната спадна с 3,8%. През тази олимпийска година експертите прогнозират спад на икономиката с още 3,2-3,5%.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
-  Тате, защо Земята се върти? -  Как така се върти, бе! Да не си ми изпил ракията?
На този ден 18.12   218 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенският военачалник Ханибал разбива римляните в битка при Требия. 1398 г. – Тюркският предводител Тамерлан покорява...