Гледали сме ги по няколко пъти и продължаваме да ги гледаме всеки път, когато ги заречем по телевизията. В тях няма да откриете скрита реклама или позициониране на продукти, а само човещина и искрен смях, който ни носят някои от репликите. Подбрахме 15 от тях, за да усмихнем днешния ви ден.
“Таралежите се раждат без бодли” (1971)
Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е, защото жена не се удря. Ама е по- скъпо.
“С деца на море” (1972)
– А какво е командировка?
– Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт.
“Вчера” (1988)
Не съм казвал, но пак повтарям.
“Селянинът с колелото” (1974)
Турското ни кафе е виетнамско.
“Дами канят” (1980)
Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи!
“С деца на море” (1972)
Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.
“Вилна зона” (1975)
Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам.
“Мъжки времена” (1977)
Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто е да го направиш.
“Топло” (1978)
Момиченце, дай ми зъбките там. Дай ми там зъбките, дето ми паднаха там.
“Оркестър без име” (1982)
Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш!
“Вчера” (1988)
Как може истината да се дели на две? Тя цялата истина е една. Аз на това ги уча всеки ден, че всички деца са равни. Поне докато са в училище.
“Куче в чекмедже” (1982)
Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!
“Оркестър без име” (1982)
Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели?
“Дами канят” (1980)
Като говориш с мен, ще мълчиш!
“Опасен чар” (1984)
Роднина, милиционер, роднина, милиционер…
