По данни на "Евростат" през 2008 година 17% от жителите на Европейския съюз (ЕС) са били изправени на прага на бедността. Това означава, че техните приходи, след плащането на социални трансфери, са под границата на бедността. По-голям е рискът за децата и възрастните, показва изследването за условията на живота в общността.

От 2005 година насам броят на хората в риск е стабилен - около 16-17% от населението на съюза, допълват от "Евростат".

България обаче е сред страните с най-голям процент на застрашени - 21% от българите са изправени пред прага на бедността. Пред нас се нареждат Латвия, където 26% от гражданите са в риск, както и Румъния с 23% от гражданите, изправени пред риск от бедност. Разбивка на показателя показва, че у нас 26% от децата (на възраст до 17 години) са застрашени от бедност. В риск са и 34% от хората над 65 години.

51% от възрастните хора в Латвия също са на прага на бедността. След тях се нареждат кипърците (49%) и естонците (39%). На обратния полюс са унгарците, където едва 4% от хората над 65 години са бедни, следват Люксембург (5%) и Чехия (7%).

Тревожна е картината при децата в ЕС - средно едно на всеки пет деца на възраст до 17 години е в риск. Най-висок е този процент в северната ни съседка Румъния - 33%. Второто място заема България, а след нас се нареждат Италия и Латвия (с по 25%). Най-малък е броят на бедните деца в Дания (9%), Словения и Финландия (по 12%).

Що се отнася до заетите, изправени пред риск от бедност, нещата значително се подобряват - през 2008 година средният процент за ЕС е 8 на сто, като варира значително между 4% в Чехия и 17% - в Румъния. По този показател България остава дори под средното за ЕС - 7% от заетите у нас са заплашени от бедност.

По отношение на материалните лишения най-високи са нивата в България, Румъния, Унгария и Латвия, показват още данните са статистическото бюро на ЕС. 17% от гражданите в ЕС страдат от липсата на материални придобивки. Най-високи нива са регистрирани в България (51%), Румъния (50%) и Унгария (37%). Най-ниски равнища на този показател са регистрирани в Люксембург (4%), Холандия и Швеция (по 5%).

Статистиката показва, че 37% от европейците не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, 10% - достатъчно отопление през зимата, 9% - хранене с някакъв вид месо три пъти седмично, а 9% - не могат да платят разходите си за поддръжка на кола.

Данните на "Евростат" за България сочат, че 59% от българите не могат да платят едноседмичната си отпуска извън дома, а за 34% отоплението в дома е лукс. 30% пък не могат да си позволят хранене с месо три пъти седмично.