Централната банка на Япония понижи прогнозата си за икономическия растеж на страната, но задържа лихвения процент по резервите на депозитите на търговските банки, надвишаващи минималните изисквания, на -0,1%, въпреки че коригира начина и инструментите, които се облагат с него. Той беше свален в негативна територия по време на предишната среща на ръководното тяло на финансовата институция, предаде Financial Times. Решението на централната банка отразява объркването и разнопосочните реакции на пазарите, след като институцията прие безпрецедентното решение да свали лихвения процент до отрицателна стойност.

Сред причините за понижението на прогнозата за икономиката от банката изтъкват, че износът е достигнал до плато, след като до неотдавна се покачваше. Освен това според представителите на институцията очакванията за инфлацията от страна на публиката в Япония „наскоро спаднаха“. Тази реторика на Bank of Japan може да се изтълкува като индикатор, че институцията се приготвя да увеличи програмата за инжектиране на новонапечатани прави в икономиката срещу изкупуване на дълг, позната като количествени улеснения, по-късно през годината, смятат анализатори. Сегашната стойност на количествените улеснения възлиза на 80 трилиона йени годишно.

От централната банка въведоха промени на инструментите, които се облагат с отрицателен лихвен процент. От списъка на облаганите инструменти бяха извадени паричните резерви на финансовите институции. Освен това с по-нисък отрицателен лихвен процент ще се облагат резервите на банките, които увеличават кредитирането. „Трябва да се обърне специално внимание на рисковете от понижение на доверието на японския бизнес и на връщането на очаквания за дефлация от страна на публиката, които може да доведат до забавяне на икономиката“, изтъкват от Bank of Japan. Освен това от финансовата институция посочиха, че имат намерения да увеличат програмата за количествени улеснения и да редуцират още повече лихвените проценти в бъдеще, за да постигнат таргета от годишна инфлация от 2%.

Bank of Japan, както и Европейската централна банка, се намират в до голяма степен неизследваната територия на негативните лихвени проценти, които според икономистите оказват отрицателен ефект върху представянето на икономиката, макар че целта на политиката на централните институции да я стимулират. Въпреки че един от ефектите им е преустановяване на настояването на синдикатите за увеличаване на заплатите поради очакванията за спад на корпоративните приходи, от друга страна отрицателните лихвени проценти по депозитите в централните банки принуждават търговските банки да извършват кредитна експанзия и в още по-голяма степен застрашават ликвидността им.