Европейският съд разреши в сряда (12 септември) на всички страни-членки да отказват достъп до социални помощи на безработни граждани на други държави. Очакваше се тази стъпка да бъде приветствана от Великобритания, където властите смятат имиграцията като голям проблем. Противно на очакванията обаче, от Острова отвърнаха, че това решение не решава казуса. Това посочва шефът на мозъчния тръст Civiats Дейвид Грийн, пише iNews.

“Отсъждането на магистратите срещу социалния туризъм беше определено като знаков момент, който ще намали броя на имигрантите, пристигащи на Острова, за да се възползват от социалната система. На пръв поглед изглежда, че съдиите решиха, че безработните чужденци нямат право да пристигат в дадена държава, ако не могат сами да се издържат”, обяснява той.

Анализатори посочват, че решението на Европейския съд е насочено основно и към Германия, където голяма част от имигрантите живеят на социални помощи. Темата покрай т.нар. „социален туризъм“ се разрази покрай една румънска гражданка, заминала за западноевропейската държава, за да се възползва от социалната система там.

“Истината обаче е, че тази присъда далеч не е толкова важна, колкото изглеждаше в началото. Всъщност решението не означава, че на румънката са отказани всички видове помощи”, обяснява Грийн. На нея са ѝ били отказани допълнителни средства към помощите, които получава, които са на стойност 300 паунда на месец.

Според него още по-важно било, че решението на съда засяга само безработните имигранти, но не променяло нищо спрямо ползите, от които се възползват наетите на пазара на труда чужденци.

"Нашето правителство говори постоянно за помощите, които се отпускат на безработните. Нашата система обаче плаща огромни средства и на заетите имигранти", пише Грийн.

Той изрази мнение, че зад термина "данъчни кредити" се крие именно парична подкрепа за пришълците. Според него те неизменно надвишават данъците, които работещите имигранти плащат на хазната, а в някои случаи те надхвърлят и заплатите, които получават.

Сполучливият термин "данъчни кредити" се използва, за да се скрие фактът, че те са парични обезщетения, те неизменно надвишават сумата, платена под формата на данъци от хора, които ги получават, а в някои случаи те надхвърлят техните заплати.

Гриийн дава пример, че семейство с две деца често взема 5 пъти повече под формата на кредити и помощи от това, което дават под формата на налози.