Управителният съвет на БНБ определи буфер за системен риск в размер на 3 на сто за всички банки, приложим за всички експозиции в България, съобщава Българската народна банка.

Буферът за системен риск се прилага  на индивидуална и консолидирана основа. Текущият преглед на рисковете, произтичащи от структурните характеристики на банковия сектор, на вътрешноприсъщите за банковата дейност рискове и на рисковете от влиянието на външната среда показва запазване на дългосрочни макропруденциални и системни рискове в банковия сектор. Оценените рискови фактори остават непроменени, могат да имат усилващ ефект при потенциално негативно въздействие върху устойчивостта на банковата система, което обуславя запазване на натрупания капиталов резерв чрез потвърждаване на нивото и обхвата на буфера за системен риск.

В съответствие с чл. 12, ал. 6 и 7 от Наредба № 8 на БНБ оповестяването на решението се извършва след уведомлението до Европейския съвет за системен риск и компетентните и определените органи на съответните държави членки.

Буферът за системен риск е въведен през 2014 г. от БНБ като макропруденциален инструмент с основната цел да съхрани натрупаните капиталови резерви в българската банкова система и с оглед на предотвратяване/смекчаване на негативните ефекти от системни рискове с дългосрочен нецикличен характер, които биха могли да нарушат нормалното функциониране на финансовата система в България.

Буферът за системен риск е задължителен за всички банки в България, които подлежат на капиталови изисквания. Буферът се състои от базов собствен капитал от първи ред (Common Equity Tier 1 - CET 1), равняващ се на 3 на сто от сумата на рисково претеглените експозиции в Република България. Обхватът на буфера, ограничен до местни експозиции, го прави кумулативен към буфера за ДСЗИ (други системно значими институции), приложен съгласно чл. 9 от Наредба номер 8 за капиталовите буфери на банките.

Прегледът на БНБ на буфера за системен риск се базира на разпространяването на макропруденциални рискове в България при банково-ориентирана финансова система, която оперира в малка отворена икономика. Банковият сектор остава основния канал за натрупване на спестявания от частния сектор и е с важна роля за предоставяне на финансиране на домакинствата и нефинансовите предприятия.

При потенциални шокове за нормалното финансово посредничество през банковата система, може да се породят неблагоприятни двустранни ефекти по линия на връзките между банките и реалната икономика, поради което осигуряването на устойчивост на кредитните институции е от ключово значение. Наред с това средата, в която банковия сектор оперира продължава да се характеризира със системни неблагоприятни фактори за дългосрочния икономически растеж, което изисква допълнителен буферен капацитет за устойчивото функциониране в случай на вътрешен или външен шок, допринасящ към остротата на тези ограничения.

Текущото ниво на буфера за системен риск бе сред основните фактори, които допринесоха за преминаването на банките през предходните утежнени периоди със стабилна капиталова позиция. Предвид непроменената структурна композиция на системния риск запазването на нивото и обхвата на буфера поддържа капацитета за посрещане на кредитни загуби в случай на реализация на застрашаващи стабилността на банковата и финансовата система събития.

При анализа и обосновката на нивото и обхвата на буфера за системен риск се използва система от рискови индикатори за банковата система и икономиката, като във фокуса попадат дългосрочни структурни показатели. Те са съставени на полугодишна и годишна база, където е приложимо, от 2009 г. насам и са организирани в три рискови направления.