България все още не може да реши висящи проблеми с опасните и с промишлените отпадъци, смята зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков. Според него липсват кардинални решения в тази насока, а кратките срокове за съхраняване на мястото на образуване и липсата на инфраструктура за третиране блокират изпълнението на задълженията. Това стана ясно по време на форум, проведен в рамките на Международното специализирано изложение Save the Planet, информират от БСК.

По думите на експерта, таксата за битови отпадъци (ТБО) е неефективна, тъй като се е превърнала във втори имотен данък, вместо да отчита реалното количество отпадъци. Затова е необходимо да се реформира начина на определяне на тази такса.

Проучване на Стопанската камара, направено сред 300 фирми, сочи, че съществуват сериозни различия между приходите от ТБО по общини и населени места за физически и за юридически лица (на тон и на ползвател). На едно заето лице фирмите плащат между 8 и 10 хиляди лева такса "смет", а за тон битови отпадъци таксата варира от 30 до 30 хиляди лева. Многобройни са случаите на неколкократно повишаване на задълженията в отделни фирми (увеличени ставки, промяна на основата, нови инвестиции), посочи Бранков.

Според него бизнесът в България е дискриминиран спрямо гражданите. В столицата например фирмите плащат пет пъти по-високи ставки на ТБО, като в някои общини едно предприятие покрива от 50 до 70% от приходите по това перо от общинския бюджет. Бранков смята, че така на практика се осъществява скрито социално субсидиране на гражданите, без да е приложен подоходен и имуществен тест.

Зам.-председателят на БСК подчерта, че прилаганата в момента практика за определяне на таксите за отпадъци наказва инвестициите, най-вече в капитолоемки дейности. ТБО трябва да се калкулира на базата на количества генерирана и третирана смет, вместо на база данъчна оценка и/или отчетена стойност на Дълготрайните материални активи (ДМА). В противен случай е невъзможно определянето на прогнозните количества отпадъци за целите на проектирането на съоръжения за тяхното третиране.

Акцент беше поставен и върху проблема с площадките за събиране на скраб, възникнал след последните изменения в Закона за управление на отпадъците (ЗУО).