За периода януари-септември 2012 г. лошите кредити, отпускани на фирмите и домакинствата у нас, са 1,422 млрд. лева. Това означава, че банковата система губи по 5,2 млн. лева на ден от необслужвани заеми.

Това води до ръст от 21,6% на общата натрупана сума на отписаните заеми, която достига 8,008 млрд. лева, сочат данните на Българска народна банка (БНБ). По отношение на отпуснатите кредити регулацията в България изисква от банките да класифицират раздадените суми по опеределен начин. Заемите, чиито погасителни вноски се бавят повече от 60 дни, влизат в граха "под наблюдение", обяснява в. "Стандарт". Кредитите с просрочие над 90 дни се вписват, като "необслужвани", а за "загуба" се смятат тези, по които не постъпват погасителни вноски повече от 180 дни. Така съвсем логично, докато общата сума на загубата расте, обемът на редовно погасяваните кредити се покачва. За последните девет месеца редовните заеми са се увеличили с 816,6 млн. лева (ръст от 1,6%) до общата сума от 52,159 млрд. лева.

Подобрението се усеща и при кредитите "под наблюдение" - те са намалели с 894,2 млн. лева (спад от 19,2%) до общата сума от 3,749 млрд. лева. Въпреки това сумата на необслужваните расте. Тя възлиза на 1,85 млрд. лева към края на месец септември, докато в края на миналата година, необслужваните кредити са били за 1,779 млрд. лева. Всичко това означава, че през декември месец ни очаква нова порция кредити, които ще бъдат отписани от банките като "загуба". Основен принос за това имат фирмите у нас, които на фона на домакинствата затъват все повече и повече в плетеницата на ниска ликвидност. Трябва да се отбележи, че когато един лош кредит попадне в графата "загуба", банката пристъпва към сибиране на обезпечението по него или търси помощта на съдебен изпълнител. Така че сумата, отписана като "загуба", не означава, че банката няма да успее да възстанови поне част от нея.

В същото време необслужваните бързи кредити са се увеличили с над 20% за година. Според данните на БНБ в края на третото тримесечие на 2012 г. те са били в общ размер от 430 млн. лв., докато по същото време на миналата година - 357 млн. лв. Така за една година сумата на лошите бързи кредити нараства със 73 млн. лв., или 20,4 на сто, пресмята в. "Монитор".

Увеличението на проблемните заеми е значително и на тримесечна база. За 92 дни в периода юли-септември обемът на необслужваните лесни кредити скача с 5,6%, или с близо 23 млн. лв. Расте и относителният дял на непогасените задължения в общите кредити. Докато в края на септември миналата година лошите кредити са били една 18,6 на сто от всички заеми, отпуснати от специализираните дружества, година по-късно те са близо 24% от общата стойност на заемите. Това на практика означава, чевсеки четвърти бърз кредит не се обслужва, сочат данните на БНБ.

Според статистиката на централната банка лесните заеми в страната възлизат на 1,8 млрд. лв. Общият размер на този вид кредити е паднал със 138 млн. лв. за последните 3 месеца на отчетния период и в края на септември тази година е с над 7% по-малко от юни.

Домакинствата теглят повече бързи кредити от фирмите. Над 81% от всички лесни заеми са били взети от граждани. Към края на септември техният размер достига 1,455 млрд. лв., което е с 4,9 на сто по-малко спрямо същия период на миналата година.

Фирмите са изтеглили бързи кредити за 305 млн. лв. към края на третото тримесечие, като на годишна база отпуснатите за тях средства падат с 11%. Делът на заемите за бизнеса представлява 17% от цялото предоставено бързо финансиране.

С бързите заеми хората стабилизират семейните си бюджети, подложени на натиск от поскъпващите стоки и услуги от първа необходимост, показват анализите на фирмите за лесно финансиране. Най-често българите ги ползват за плащане на сметки. Всеки трети бърз кредит в страната е изтеглен за погасяване на фактурите за ток, вода, парно и др.