През следващите четири години, независимо от това кой управлява страната, делът от БВП, който се дава за научни изследвания, трябва да се увеличи от 0.5% до 1%. Около това мнение се обединиха участниците във втория дебат между представители на бизнеса и политическите сили, организиран от Българската стопанска камара.

През 1989 г. държавата е отделяла по 4.5% от БВП за научни изследвания. В момента този дял е около 0.5%. Тези четири процента навремето са били осигурявани от индустрията, отчете представителят на БСП по време на дебата. От думите му стана ясно също, че страната ни изостава сериозно и по отношение на иновациите от научен характер, тъй като 92% от иновациите у нас са от ненаучен характер.

Според критериите от Барселона на Лисабонската стратегия през 2010 г. държавата трябва да дава 1% от БВП за научни изследвания, а бизнесът да дава 2%. Едва две страни-членки в Европа са постигнали тези критерии  - това са Швеция и Финландия. Очаква се през 2010 г. към тях да се присъединят и Германия и Австрия. Това заяви по време на днешния дебат Христина Христова от НДСВ. Тя добави, че е от изключителна важност да се развие фонд "Научни изследвания" у нас.

Средствата, необходими за увеличаване на дела от БВП за научни изследвания, могат да дойдат от съкращаване на излишните администрации. Освен това е необходимо да се пишат по-малко стратегии и да се правят повече реални изследвания. Това заяви от своя страна членът на Националния изборен щаб на ДСБ Радан Кънев. Той добави, че усилията трябва да са насочени към младите и гъвкави фирми, които да бъдат насърчени да въвеждат иновации чрез данъчни облекчения. Само по този начин могат да бъдат получени реални резултати, счита Кънев.

В момента липсват хора, които да наследят сегашните професори и преподаватели. Това отчете по време на дебата председателят на Общото събрание (ОС) на Българската академия на науките (БАН) член кореспондент Стефан Воденичаров. Той предложи в страната да бъде въведено елитарно обучение  - т.е заплащането на преподавателите в университети като СУ „Климент Охридски” и Медицинския университет да бъде съобразено с очакванията, както на самите преподаватели, така и на тези, които те обучават.

Акредитацията на висшите учебни заведения трябва да се извършва по нов начин. Освен това гласът на бизнеса трябва да се чува повече в научните съвети. Това заяви от своя страна кметът на Враца и представител на партия ГЕРБ Тотю Младенов. Той добави, че трябва да се даде законова възможност за навлизането на реномирани европейски университети у нас. Целта на тази мярка, според представителя на ГЕРБ, е осигуряването на едно по-добро и качествено образование.

В момента висшите учебни заведения се оценяват от Националната агенция по акредитация и Министерството на образованието и науката. Това е една институционализирана оценка. За да бъдат образованието и науката качествени, трябва да бъде изготвяна и неинституционализирана оценка. Тя трябва да се изготвя от работодателите и потребителите, обясни Христина Христова. За целта тя предложи въвеждането на рейтинг скали и приемането на нов Закон за научните степени и званията.

Необходимо завършващите висши училища да са по-малко от първоначално приетите. В момента това далеч не е така. Този факт идва да покаже, че в момента образованието ни е на несериозно ниво, отчете по време на дебата Радан Кънев.

Той също предложи въвеждането на рейтинг система, която да „отсее” висшите учебни заведения. Според  представителя на тъмносинята партия главна роля в рейтинговата система трябва да играят работодателите. Рейтинг-системата ще функционира посредством наетите висшисти от дадено учебно заведение – колкото повече са те, толкова по-голям ще бъде шансът то да запази акредитацията си.