Съоснователят на Microsoft и филантроп Бил Гейтс призова норвежкият петролен фонд на стойност 800 млрд. долара да инвестира повече в най-бедните държави, пише агенция „Ройтерс“. Гейтс, който ръководи фондацията “Bill and Melinda Gates”, заяви, че скандинавската държава трябва да отдели част от паричните средства в своя фонд, за да инвестира в инфраструктурни проекти в Африка и Азия, както и да закупи акции от малки компании, които подпомагат селското стопанство и справянето с медицински проблеми.
„Норвегия в много отношения е една от най-богатите държави в света и може да си позволи да вземе част от тези пари и да помогне на хората по тези места“, заяви Гейтс по време на посещението си в Осло.
В момента скандинавската държава работи по изцяло нов инвестиционен план по отношение на петролния фонд. Според критиците той е станал твърде голям и трябва да диверсифицира инвестициите си от акции, облигации и недвижими имоти.
„Това е част от нашата стратегия петролният фонд да инвестира повече в развиващите се икономики“, заяви министър-председателят Ерна Солберг след срещата с Гейтс. „Ще направим всичко възможно фондът да има мандат, който му позволява да инвестира в компании и може би инфраструктура в развиващите се страни“, допълни тя. „Вярваме, че това може да донесе също толкова добра възвръщаемост, както същите инвестиции в развитите държави.“
Според Бил Гейтс даването на пари за бедните държави, главно за пътища, железопътни линии и енергийни проекти, е инвестиция, а не дарение, тъй като това ще генерира постъпления във времето, дори и при положение, че тези разходи играят ролята на щедрост.
Норвегия разполага с най-големият в света суверенен фонд, спестявайки печалбите от петрол и харчейки единствено възвръщаемостта от инвестициите. През настоящото десетилетие се очаква фондът да нарасне до над 1 трлн долара. В момента той притежава 1,25% от световните акции, което е доста сериозна стойност за страна с население от 5,1 млн.
Консенсусната демокрация в страната обаче означа, че до осъществяването на промените могат да минат няколко години.
„Не се съмнявам, че голяма част не само от нашите инвестиции, но инвестициите като цяло, трябва да преминат към по-малко развитите пазари с по-голям риск“, смята държавният секретар на финансовото министерство Йон Гунар Педерсен. „Правителствените инициативи и агенции ще играят важна роля в това, защото персоналните инвеститори се нуждаят от нечия подкрепа за да достигнат до тези пазари“.
Норвегия ще изхарчи през тази година около 5 млрд. долара като помощи за дозина чужди държави, което прави страната един от най-големите дарители на глава от населението. Гражданският сектор обаче често критикува страната, че нейното богатство, което се изразява в БВП на глава от населението от около 100 000 долара, изисква още по-голяма щедрост.
По рано през седмицата назначеният от правителството стратегически съвет предупреди, че властите в страната не трябва да пренебрегват рисковете, породени от инвестиции в нововъзникващите икономики, тъй като безпрецедентните парични стимули на големите държави са изкривили цените на активите в тези пазари. Суверенният фонд вече изпита последиците от закупуването на рискови активи, като загуби 5,9% от инвестициите си в нововъзникващите пазари през второто тримесечие на 2013 г.