Днешният британски печат прави паралел между оставката на египетския президент Хосни Мубарак и падането на Берлинската стена, като същевременно изтъква несигурността, която е надвиснала над бъдещето на целия Близък изток, предаде БГНЕС. 

"Не е нужно да си египтянин, за да се радваш днес. Прекрасното зрелище на народната власт, свалила накрая корумпирания диктатор сгрява сърцето", ентусиазирано пише в. "Сън", според който Египет се нуждае от "прозападно, почтено и демократично управление, а не от ислямистки фундаментализъм".

"Таймс" отбелязва, че падането на Мубарак носи "радост, надежда и свобода на Египет, но и заплахата на несигурността и на промяната в един неспокоен район". Това бе моментът на падането на Берлинската стена за това поколение. Египет, Близкият изток и политиката в арабския свят завинаги се промениха, прогнозира всекидневникът, но отбелязва, че всички плочки на доминото няма да паднат и че много правителства ще побързат да избегнат повтарянето на същите условията, породили египетската революция.

Под заглавие "Революция на Нил" "Файненшъл Таймс" изтъква, че в Египет и в арабския свят вече няма причини да не се прилагат западните принципи.

Това е исторически момент, коментира от своя страна "Гардиън": той възстановява Египет като лидер на арабския свят. Египтяните не само си възвърнаха независимостта от Мубарак. Те доказаха независимостта си по отношение на САЩ и техните съюзници.

"Дейли Телеграф" е по-внимателен: "Не се съмнявайте: онова, което се приветства като триумф на народа е поемане на властта от военните. Оставката на Мубарак може да отбележи началото на кризата в страната, а не края й", предупреждава вестникът.

"Индипендънт" констатира, че армията сега е в управлението. Всичко зависи от начина, по който армията ще използва властта си, посочва изданието в анализа си, като припомня, че за съжаление прецедентите показват, че военните режими може да изпитват същото нежелание да отстъпят властта както президентите автократи.