Съществуват две алтернативи за намаляване на зависмостта от руски газ на Балканите. Това стана ясно по време на заседанието на групата за повишаване на газовата свързаност на страните в Централна и Източна Европа, към които, по покана на ЕК, вече се присъединиха и Украйна, Молдова, Сърбия, Босна и Херцеговина, както и Македония.
Първата е синьото гориво от Азербайджан, до което тези държави ще могат да получат достъп чрез газопровода ТАР. Другият вариант е те да си доставят втечнен газ, който ще се получава от бъдещия терминал, който ще бъде изграден в Хърватия на брега на Адриатическо море, съобщава The Kiev Times.
За да имат обаче всички балкански страни достъп до тези алтернативи, доста активно ще трябва да поработи и България. От ЕК посочват, че на нашата страна се пада една от основните отговорности за повишаване на свързаността на газопреносните системи на държавите в региона. За да могат всички да получават синьо гориво от Азербайджан и от хърватския терминал, трябва да бъдат изградени интерконекторите на България с Гърция и със Сърбия, посочват от Брюксел. Също така обаче ще трябва да се изгради и газова връзка от терминала за втечнен газ на адриатическия бряг до Унгария и Словения.
Дори и всички тези планове за нова инфраструктура да се осъществят, това пак няма да реши напълно въпроса с доставките на газ за тези държави и те да станат напълно независимо от „Газпром“. Причината е в недостатъчните количества синьо гориво, които Балканите могат да си осигурят през тези източници. Въпреки възможностите на ТАР да пренася 10 млрд. куб. метра азерски газ към Европа, България и Гърция могат да получат само по 1 млрд. кубика. Което ще им осигури съответно 35 и 40% от годишното потребление. Останалите количества ще отиват директно за Италия.
В същото време вече 5 години се обсъжда проектът за изграждане на терминал за втечнен газ на хърватския бряг, но към момента дори няма взето инвестиционно решение за него. Причината е проста – инвеститорите не са сигурни във възвращаемостта на инвестицията. Този проблем евентуално може да бъде решен чрез финансиране от Европа. От Еврокомисията обещават финансова помощ за тези проекти, при положение, че имат статут на приоритетни. Засега обаче не е ясно каква сума ще могат да отделят Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската централна банка, които ще трябва да осигурят част от финансирането.
Източник: iNews.bg