България е на едно от последните места по медийна грамотност в Европа, показва сравнителен анализ за нивото на медийна грамотност и способността на държавите да се справят с феномена "пост-истина", изготвен от института "Отворено общество" - София. 

Той предлага модел на индекс за измерване на медийната грамотност, според който в държавите, в които медиите са по-свободни, хората – по-образовани, а доверието между гражданите – по-високо, може да се очаква по-голяма степен на медийна грамотност. За изготвянето на индекса са използвани индикатори с различна тежест, показващи свободата на медиите (индексите на Freedom house и на "Репортери без граници"), грамотността и образоваността на населението (на база изследването за функционална грамотност "Пиза"), доверието между хората, както и индикатори на ООН за е-участие.

Анализирани са данните за 33 държави, включително Турция, Сърбия, Албания и Черна гора. Анализът очертава пет основни групи от страни, разположени в отчетливи географски граници. С най-добри предпоставки за висока медийна грамотност на гражданите според "Отворено общество" са Финландия, Холандия, Дания и Естония, следвани от останалите страни в Западна и Централна Европа. България е на последно място в четвъртия клъстер по медийна грамотност, в който влизат още Румъния, Сърбия и Гърция.

С по-лоши резултати са единствено Черна гора, Албания и Турция, които оформят петата група от страни в класацията.

Страните, които оглавяват класацията за медийна грамотност, се радват едновременно на свободни медии в съчетание с висока степен на образованост и голямо доверие между гражданите, посочват от "Отворено общество". Отбелязва се, че във Финландия добрата образователна система и широко разпространените умения за критично мислене сред гражданите се разглеждат като основен инструмент за противодействие на фалшивите новини и за противопоставяне на информационната война срещу страната.

В същото време държавите в дъното на класацията са такива, в които се наблюдава по-ниска степен на медийна свобода, гражданите им са по-слабо образовани, а недоверието между хората е по-голямо. Авторът на анализа Марин Лесенски посочва, че това са показатели, които обуславят по-лошата медийна грамотност и по-голямата податливост на гражданите на феномена "пост-истина", алтернативни факти и конспиративни теории за функционирането на света. Според него не е достатъчно само създаването на нови регулации за новите медийни реалности, а за дългосрочното адресиране на проблема си струва да бъдат направени и инвестиции в подобряването на медийната грамотност на гражданите, т.е. за изграждането на умения за критическо мислене и анализ на информацията.