Публичните финанси на България ще бъдат подложени на стрес през следващите 12 години, тъй като през 7 от тях падежират външни дългове на обща стойност повече от 1 млрд. лв., предупреждава списание The Economist. До тази ситуация се стигна, след като правителството емитира краткосрочни дългове, смятат от изданието.

Възможно е за покриването на старите задължения да се наложи страната да изгтегли нови заеми, предупреждават от The Economist, като големият риск пред правителството е, че лихвените проценти по новият дълг вероятно ще са по-високи от тези по старите кредити. Освен това следващите правителства почти сигурно ще са изправени пред необходимостта от нови заеми поради очакваните бюджетни дефицити през идните години.

За да се избегнат ефектите от тази бюджетна спирала е необходимо управляващите в страната да имплементират мерки за намаляването на бюджетния дефицит, като е за предпочитане това да се случи посредством реформа и оптимизиране в сферата на държавните разходи.

Същевременно българските държавни ценни книжа постепенно стават привлекателни за инвеститорите, които ги използват със спекулативна цел, придобивайки емисии дълг с по-висока доходност. От списанието дават пример с 12-годишните ценни книжа, по които постигнатата доходност беше с 0,1 процентен пункт по-висока от емитираните ценни книжа година с 12-годишен падеж през март 2015 г.

Въпреки това пазарите не пропускат да отбележат, че правителственият дълг на страната спрямо брутния вътрешен продукт се покачва изключително бързо, което допринася за спада на репутацията ѝ на международните пазари, като северната ни съседка Румъния трупа по-добра репутация на кредитополучател. Това е видно от факта, че лихвените проценти по 9-годишните ДЦК на Румъния са по-ниски от 7-годишните държавни облигации на България.