Бюджетната комисия на Народното събрание отказа разглеждането на ръст на минималния и максималния осигурителен праг през т.нар. удължителен закон за бюджета. Това стана ясно в четвъртък вечерта. Депутатите прецениха, че е недопустимо в подобен вид законопроект да се правят промени в социалния пакет, които дори не са съгласувани със социалните партньори. Въпреки това предложените от левицата текстове ще бъдат обсъдени в пленарната зала, когато законопроектът бъде гласуван на второ четене.
Недопуснатите до разглеждане текстове са свързани с минималния размер за плащане на служителите в публичния сектор от 850 лева месечно – практически, това е текстът, който обикновено правителството използва за размер на минималната работна заплата. Тя винаги се определя с постановление на Министерския съвет. Министърът на финансите Росица Велкова за пореден път припомни, че нетно хазната изгуби около един милиард от ръст на минималната заплата от 710 на 850 лева.
Друго предложение, направено от лидера на БСП Корнелия Нинова и група депутати то левицата, е за ръст на максималния осигурителен праг от 1 януари до 4 200 лева. И тези текстовете няма да бъдат обсъдени заради недопустимост, както и увеличаването на плащанията за втората година от майчинството и преизчисляването на пенсиите.
Това обаче не е окончателно отхвърляне на предложенията в социалния пакет, а препращането им за дискусия и окончателно решение на второ четене в пленарната зала. Председателят на бюджетната комисия Петър Чобанов припомни, че всички тези предложения не са съгласувани с Тристранния съвет.
Преди това депутатите от ресорната комисия решиха общините да могат да правят плащания по вече сключени договори и в условията на удължителен закон. От сдружението на общините обаче изразиха притеснение, че няма да могат да бъдат обслужвани и вече подписани договори, включително по европрограми и основно свързани с уличното осветление. От служебния кабинет поеха ангажимент за допълнително постановление, след като им бъде предоставена информация.
Министър Росица Велкова на няколко пъти призова депутатите да придържат предложенията си към фискалната дисциплина. Тя цитира изследване на Европейската комисия, според което България е втора в съюза по структурен дефицит след Италия.
Структурният дефицит се отнася именно до политиките и процесите, които пряко се отнасят до управлението на държавата и не зависи от цикличните фактори в икономиката.