По настоящи данни всяко четвърто дете в България е оставено на грижите на свои роднини, тъй като родителите му са трудови мигранти. Не се знае обаче колко деца са жертва на това да живеят сами – деца, които са самотни, понякога склонни към самоубийство, деца които са жертва на трудова експлоатация, които отпадат от училище, които имат ограничен достъп до здравеопазване. 

Това стана ясно от думите на националния омбудсман Диана Ковачева по време на публичната дискусия „Детето между трудовата миграция, институционалните норми и разширеното семейство“, организирана от омбудсмана и Програма ROMACT на Европейската комисия и Съвета на Европа. На нея бяха откроени проблемите на децата и необходимостта от мерки за справяне с тях.

Най-голям е броят на децата в ромските общности с родители, трудови мигранти от областите Видин, Монтана, Плевен, Враца, Ловеч, Силистра, Кюстендил, Търговище, Разград, Ямбол и Хасково. При тях е разкъсана връзката родител - дете. Децата остават в периферията при грижите на държавата, каза Ковачева.  

Все още няма конкретни решения как да се помогне на децата на мигрантите, но на първо място трябва да има достатъчно ясна статистика по отношение на броя им, посочи Деница Сачева, заместник-председател на Комисията по труда , социалната и демографската политика в Народното събрание. „По неофициални статистики се стигаше до 260 000 деца, които са засегнати от този проблем. Проблемите им са свързани с административни трудности, които имат тези семейства, липса на законодателство по отношение на попечителство, емоционални, социални проблеми“, заяви тя. Като най-голям проблем Сачева открои отпадането на децата от образователната система. Тя апелира да бъдат инициирани законодателни промени, чрез които да бъде насърчен обменът на информация между отделните системи.

Според заместник-председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика в Народното събрание Искрен Арабаджиев трябва да се работи и в друга посока - семействата да бъдат информирани какво предстои за оставените деца, тъй като липсата на авторитет на родителите би оказала влияние върху бъдещото поведение и израстването им.  

Заместник-министърът на образованието и науката Мария Гайдарова посочи, че оглавяваното от нея ведомство се опитва да подкрепи оставените деца с конкретни мерки. Сред тях са осигуряване на допълнително часове по български език за децата, които не го знаят добре, въвеждане на медиатори в училищата и извънкласни дейности.