На 28 юли 2023 г. Народното събрание одобри промени в Наказателния кодекс, с които се криминализират деянията, насочени срещу правото на сдружаване на работниците и служителите в синдикални организации и съюзи.

Освен новата поправка в закона, още от 2015 година в българското законодателство е в сила и преследването на нарушители при невнасяне на осигурителни вноски. Кои са разпоредбите, конкретизиращи тези деяния, в какво се изразяват и каква е отговорността на нарушителите, отговаря д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

Последните промените в Наказателния кодекс относно правото на сдружаване са в сила от 08.08.2023 г. Какво всъщност представлява престъплението против правото на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи?

Законът е уредил, че който чрез насилие, заплаха или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи свое право на синдикално сдружаване, като го принуди противно на убежденията или волята му да членува или да се откаже от членство в синдикална организация, или му попречи да създаде такава, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

Нормата посочва също, че който чрез насилие, заплаха или по друг противозаконен начин пречи на някого да осъществи произтичащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до три хиляди лева. Ако изброените деяния се извършат повторно, наказанието е лишаване от свобода до пет години или глоба до десет хиляди лева.

В друга законова разпоредба, която е в сила от 2015 година, е посочено, че който укрие задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери, като обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигуреното лице, не подаде декларация, потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация, състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите, унищожи или укрие в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

В закона е посочено, че когато горните нарушения са извършени с участието на орган по приходите или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от определени права.

Когато пък задълженията за осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

В подобни случаи, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд задължителните осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване бъдат внесени в бюджета заедно с лихвите, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева или лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

В закона е уточнено също, че работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност, включително и за подбудителство и помагачество.

"Задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.