Ние все още не знаем реакцията на БНБ по състоянието на "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ АД) и дали имаме нормален банков надзор. Това обясни от трибуната на парламента Емил Димитров от Патриотичния фронт по време на дебатите за гласуваното от временната комисия по бюджет и финанси решение за оздравяване на банката.

Той припомни, че при разискванията в комисия ръководството на Централната банка не е успяло да обясни каква е била реакцията на БНБ за оздравяването на КТБ АД. По време на разискванията стана ясно, че при направената проверка миналата година състоянието на банката е било наред. Година по-късно три одиторски компании казват, че има сериозен проблем, каза Димитров. Според него именно това трябвало да се изясни.

"Именно, за да се изясни този проблем, ние смятаме, че трябва да се даде възможност за оздравяване на банката, дори и тази възможност да е минимална, ние трябва да я дадем", заяви Димитров.

Той подкрепи и идеята на временната бюджетна комисия да бъде извикана международна фирма, която да проследи къде са отишли парите банката, която през юни бе поставена под особен надзор.

По думите му трябва да се гледа обществения интерес, който включвал и максимално бързо изплащане на депозитите на хората. Той подчерта, че ако се стигне до процедура по несъстоятелност, то тя трябва да е най-прозрачната.

Мартин Димитров от Реформаторския блок също подкрепи като цяло проекта за законови промени. От партията му обаче не подкрепят третата точка от решението на комисията, с което се задължава БНБ да оздравява банки с отрицателен капитал. Той поиска промяна на тази точка от решението.

"Ние трябва да търсим най-изгодния вариант и най-евтиния за страната ни. Ако държавата със собствени средства подпомогне оздравяването на КТБ, това ще увеличи допълнително бюджетния дефицит. Ние сме против тази идея и според нас по-добрият вариант е да се дадат държавни гаранции на Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите. Тази структура може да изтегли заем, който да не е в тежест на държавния бюджет", обясни Димитров.

Според него, ако се продължи сегашната практика депозанти да продават влоговете си на кредитополучатели, т. нар. цедиране, фондът за влоговете е възможно да бъде ощетен.

По думите на депутата от АБВ Ивайло Калфин обаче предложението на Мартин Димитров да се ангажират обществени средства не е най-добрият вариант. Според него обявяването на банката в настоятелност няма да спре провеждането на цесиите. Ще се появи синдик и цесиите ще се увеличат, но няма да са видими, смята Калфин.

Сега има различни оценки на одиторите от KPMG и тези на Банков надзор, обясни и депутатът от АБВ Ивайло Калфин. Според него действията на компетентните органи са били направени по лош начин като резултат и никой не може да каже каква ще е цената за обществото и за икономиката.

Той бе категоричен, че АБВ ще подкрепи решението за оздравяването на банката, което се гласува на комисия.

"Затова поискахме БНБ да се изкаже по въпроса. Не е наша работа да анализираме резултати, работа е на БНБ, но не в рамките на 3 месеца, а на седмица-две, ако е нужно", категоричен бе той.

В момента Народното събрание трябва да реши как да бъде спасен 12% от БВП на държавата, обясни и депутатът от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров. Той също попита къде е бил банковия надзор през последните 11 години при прегледите на банката.

До момента единствено от БСП се обявяват категорично против подготвяните промени с цел оздравяване на КТБ. Според червения депутат Румен Гечев дори е бил променен първоначално одобрения текст на решението - думата "предприеме" е била сменена с "предложи". Впоследствие се оказа, че депутатът не е разбрал за направената промяна в бюджетната комисия.

Според Калфин в текста пише, че искаме да знаем какъв ще бъде ефектът върху икономиката, преди да се вземем решение.

"Вие, г-н Гечев, не бихте искали обществото да знае какъв ще е ефектът върху икономиката", заяви Калфин към левия депутат Румен Гечев.