Депутатите спориха върху промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Дискусията беше предизвикана от текста от закона, който регламентира свободното следене на телефонните
разговори и интернет трафика на потребители, предаде Агенция "Фокус".
Законопроектът за изменение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е необходим на министерството, но е два пъти по-необходим за сигурността на гражданите, защото престъпността става все по-мобилна
и добре оборудвана, каза от парламентарната трибуна
министърът на вътрешните работи Михаил Миков. По думите му извършителите на престъпления работят с 10 до 15 телефона с различни
СИМ-карти, от там идва и увеличеният брой на направените разпечатки от МВР – 330 000, и броят на лицата, за които те са направени – 20 000. Когато изчезнат анонимните СИМ-карти, ще спаднат и броят, и
необходимостта да се искат такъв тип разпечатки, каза министърът.
Предизборната политизация очевидно замъглява погледа на опозицията, до степен, до която най-върл враг са й правоохранителните органи, каза още министър Миков. По думите му, в обществото се насажда
мнението, че МВР не е на страната на борбата с престъпността. „
Този закон сигурно не е най-съвършеният, но разрешава повече оперативност", смята министърът.
"Недейте, увлечени в
желанието да смятате, че вътрешният министър иска повече власт. Този министър е още няколко месеца, остава системата и МВР и най-важното – повече сигурност а гражданите. Този законопроект ще бъде и
едно доказателство дали има капацитет нашето общество да намери точния баланс между свобода и сигурност”, допълни Миков.
В 4/5 от европейските държави режимът на разпечатките е приравнен с този на специалните разузнавателни средства (СРС), каза
председателят на вътрешната комисия Минчо Спасов. По
думите му за това се изисква съдебна санкция в страни като Италия, Норвегия, Франция, Германия, Кипър, Белгия.
Има много по-сериозен проблем в текстовете на Закона за електронните съобщения от това, че промените се гледат в противоречие с Правилника за работата на Народното събрание. По-сериозният проблем е
нарушаването на текстове от Конституцията, каза
депутатът от ДСБ Атанас Атанасов. Той цитира член от Конституцията, според който свободата и тайната на
кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Изключение се допуска само с разрешение на съдебната власт, когато има съмнения за тежки престъпления. Трябва да бъде решен въпросът дали не
сме в тази хипотеза на Конституцията, каза Атанасов. Според него в текста на вносителите се говори за съобщения. Този въпрос не може да бъде изобщо спорен, защото не само съдържанието на едно
съобщение, но и самата кореспонденция е тайна, допълни Атанасов. Според него така предложеният законопроект е противоконституционен. Що се касае за борбата с престъпността и възможностите на МВР и
службите да реагират адекватно – има закон за СРС, където е регламентиран редът. Не виждам никакво основание при законопроект за ЗЕС да се занимаваме с престъпления. Този закон няма отношение с този
въпрос. Ако някой иска това, да направи промяна в НПК и Закона за СРС, каза още Атанасов. Според него съгласно ЗСРС и НПК, когато има извършено престъпление или данни за престъпление и има
необходимост за използване на СРС, ако случаят е бърз и неотложен, МВР и съответните органи чрез разрешение на министъра може да изиска санкция от съда. Според него още един аргумент против този
закон е делото „Галерия” на ДАНС, от което е станало ясно, че именно в специалните служби необосновано се правят разпечатки на неопределен кръг лица – без да има данни, че те са участвали в някакво
престъпление.
Според
Мартин Димитров от СДС БСП с подкрепата на ДПС искат подкрепяне на принципите на полицейската държава.
„Няма да допуснем и не искаме полицейска държава. Подслушването няма
да доведе до намаляване на престъпността в страната”, каза още Димитров и попита колко тежки престъпления са разкрити чрез подслушване.
Председателят на парламента Георги Пирински призова депутатите да съсредоточат вниманието си не върху политиканстване върху ЗЕС и да се направи разграничение между нужно решение,
което обществото иска, и това, което е реално и важно.