Промените в Конституцията ограничиха правомощията на главния прокурор и разделиха Висшия съдебен съвет на две, като с това България напълно е отговорила на препоръките на Европейската комисия за ограничаване на влиянието му в съдебната система с увеличаване на броя на съдиите в съвета, избирани от колегите си съдии. Това се посочва в доклада за върховенството на закона на Европейската комисия на фона на очаквано в България произнасяне на Конституционния съд, който трябва да "бетонира" или да "отмени" поправките в основния закон.

Докладът е един от механизмите за мониторинг, които се прилагат към всички държави - членки на ЕС, и с него се проследява развитието на политиките, свързани с реформите в съдебната система, борбата с корупцията и медийната среда. Документът отчита напредъка на България предимно след пакета промени в основния закон, които президентът Румен Радев атакува пред Конституционния съд.

Поправките в Конституцията решават проблеми

"Беше приета всеобхватна конституционна реформа, за да се подобри независимостта на съдебната система и да се отговори на дългогодишни проблеми. Реформата закрепва в Конституцията механизма за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, който наскоро беше използван и на практика; ограничава правомощията му; и разделя Висшия съдебен съвет на два отделни съвета", отчита Европейската комисия в доклада си.

В документа се припомня, че с промените беше променен и начинът за назначаване и освобождаване на "тримата големи" - главния прокурор и председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.

"Проектът за нов Закон за съдебната власт има за цел да осигури политически независимо назначаване и освобождаване на главния прокурор, но бяха изразени опасения за ограниченията, които се предвиждат. Законопроектът разглежда и притесненията за състава на Инспектората към Висшия съдебен съвет, дългосрочното командироване на по-високи длъжности и предвижда промени за въвеждане на електронно правосъдие. Наличието на електронно правосъдие продължава да се подобрява", отчитат в доклада от Европейската комисия.

От там припомнят призивите да се разшири съдебният контрол за случаи на прокурорски отказ от образуване на досъдебно производство, като отказите да могат да бъдат обжалвани от жертви на престъпления.

Борбата с корупцията не дава резултат

Припомнят се и опитите за реформиране на антикорупционния орган и борбата с корупцията, които обаче все още не са дали резултат под формата на влезли в сила ефективни присъди и наказания за корупционни практики по високите етажи на властта.

Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество беше разделена на два отделни органа (Комисия за противодействие на корупцията и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество) и работата им предстои да бъде оценена, посочват от ЕК, като допълват, че все още не е установен "стабилен опит в случаите на корупция на високо ниво". Подобни изводи направиха наскоро и от Антикорупционния фонд, който нарече доклада си за състоянието на борбата с корупцията през миналата година "Точка на замръзване".

От ЕК отчитат също, че систематично се разкриват данните за конфликт на интереси и имуществено състояние на хората, заемащи публични длъжности, но ефективността на проверките и санкциите липсват. Припомнят се и опитите за създаване на липсващо до момента в България законодателство, с което да се регулира лобизмът, но законопроектът бе отхвърлен и в доклада се посочва, че работата по този проблем все още е в твърде ранен етап, за да бъде оценена.

Отчита се и че продължават разследванията и досъдебните производства, свързани с премахнатата възможност за получаване на българско гражданство срещу инвестиции, по-известна като "златните паспорти".

Много регулатори още работят с изтекъл мандат

От ЕК отбелязват, че граждански организации са изразили опасенията си, че значителен брой независими и регулаторни органи продължават да работят с изтекъл мандат, но отчитат, че конституционната реформа е подобрила достъпа до конституционно правосъдие.

В доклада се отбелязват и конкретни препоръки, насоки и оценки за състоянието на правосъдието в България в момента:

• Има известен допълнителен напредък при предприемането на стъпки за промяна на законодателната рамка с цел да се избегне дългосрочно командироване на съдии за заемане на свободни длъжност и адаптирането на законодателството така, че да е съобразено с европейските стандарти по командироване на съдии.

• Има известен напредък при подготовката на законодателни промени, насочени към подобряване функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и избягване на риска от политическо влияние.

• Напълно изпълнена е препоръката за промени в състава на Висшия съдебен съвет, съобразени с европейските стандарти за съветите на съдебната власт.

• Все още няма напредък по осигуряването на подобрена ефективност на разследванията, стабилни резултати от съдебно преследване и окончателни присъди по дела за корупция на високо ниво и значителен напредък за реформи на антикорупционния орган.

• Да се предприемат стъпки за подобряване на законодателната рамка, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии на свободни щатове, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии.

• Да се придвижи проектът за законодателни промени, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората на Висшия съдебен съвет и избягване на риска от политическо влияние, по-специално съдебните органи да се включат в изборния процес на членовете на ИВСС.

• Да се продължат плановете за приемане на механизъм за въвеждане на гаранции в процедурата за избор от парламента на членове на Висшия прокурорски съвет, като се гарантира тяхната независимост и се вземат предвид европейските стандарти, особено с оглед на ролята на съвета при назначаването и освобождаването на главния прокурор.

• Да се осигурят солидни резултати от разследвания, съдебни преследвания и окончателни присъди в случаи на корупция по високите етажи на властта и ефективна работа на Комисията за противодействие на корупцията.