Половината от журналистите в България посочват наличието на политически натиск върху тях или медията, в която работят във времето преди изборната кампания. Това стана ясно от изследване, проведено през месеците август и септември 2011 г. от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), заяви доцент Орлин Спасов, председател на фондация "Медийна демокрация" (ФМД), цитиран от БГНЕС.
"Очевидна е информационната доминация на партия ГЕРБ и свръхприсъствието на премиера Бойко Борисов", допълни още той.
По данни на изследване на агенция "Маркет-Линкс" министър-председателят е най-споменаваното лице в кампанията и това потвърждава тенденцията на концентриране на изборите върху неговата фигура. Явлението важи най-вече за президентския вот - Борисов еднолично е избрал кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев. Темата за местните избори е останала назад в медиите.
От своя страна анализаторът Тодор Тодоров, който е наблюдавал реакцията на телевизиите в кампанията, допуска, че след края на политическата си кариера Борисов може да започне собствено телевизионно предаване по подобие на това на Юлиян Вучков. Предпоставка за това е езикът на премиера и неговото влияние сред хората.
Орлин Спасов продължи с тезата, че кандидатите на ГЕРБ и БСП не са имали силно изразен мажоритарен елемент, тъй като ключовите субекти, които участват във формирането на мнение, всъщност са били партийните ръководители.
Противоположни са били и медийните нагласи към тях. В отношението на пресата към Бойко Борисов се е забелязвала устойчивата положителна нагласа. Изключение е правел само вестник "Сега" с открита негативна позиция. Точно обратното е правело впечатление при Сергей Станишев - медийната нагласа за него е била подчертано отрицателна, близка до тази към Ахмед Доган.
Сравнително положително е било отношението към Ивайло Калфин. При Меглена Кунева са се забелязвали противоречиви нагласи - от негативна до неутрална. Вестник "Стандарт" е изразявал ясно отрицателната си позиция. В зоната на негативизма е била нагласата и към Волен Сидеров. Въпреки това не можем да говорим за преминаването на национализма в историята, беше отчетено по време на събитието.
"Плевнелиев акумулира най-много и позитивни публикации, което му дава медийно предимство. Калфин също се радва на позитивизъм, но и на критика. При Кунева има превес на негативните публикации, а Сидеров е изтласкан в зоната на негативното", коментира председателят на медийната фондация.
На тази база е трудно да се направят преки изводи за характера на кампанията. Все пак е на лице зависимостта между медийната подкрепа и резултатите от вота. При Плевнелиев позитивното отношение е било 6 пъти повече от негативното. При Калфин този показател е 1.7, но това по-скоро се е дължало на платената от БСП кампания. Подкрепата от Стефан Данаилов за Калфин не е имала особен медиен израз.
При Кунева негативното отношение е 1.9 пъти повече от позитивното и тя се е превърнала в мишена за медиите. Докато при Сидеров това е обяснимо, към бившия еврокомисар е имало организирана мощна кампания, която е нямало как да бъде друга, освен платена на терена на почти всички медии и главно - на жълтите, отбеляза Спасов. Той допълни: "Тя бе третирана почти като ДПС, като "опасния трети" и медиите допринесоха за минимизиране на възможностите на алтернативните играчи извън двубоя между ГЕРБ и БСП".
Анализаторът е особено критичен към ролята на медиите в изграждане обществено мнение в предизборно време. Той определи това като явление като почти идентично с феномена купуване на гласове - "паралелна сива икономика, която търгува с медийни послания и влияние". На изборите се е плащало за скрита и нескрита политическа реклама и антикампании, средствата за които няма да бъдат отчетени.
Ето защо нараства тревогата за свободата на словото у нас. Медиите сякаш са загубили много от ценностните си ориентири. Те се явяват брокери между кандидати и политически сили, като бизнес структури, беше отчетено по време на събитието.
"Медийното законодателство не се използва като средство за натиск и медиите продължават да действат в рамките на демокрацията, но това е ограничен плурализъм на силните дисбаланси. Големите влиятелни медии не поемат рискове и се придържат към статуквото и те сами се превърнаха в част от проблема", обобщи анализаторът.