Европейската комисия поиска одобрението на Европарламента да отнеме пари на България, заради невъзможността й да ги похарчи. Това става чрез т.нар. "Глобален трансфер" - инструмент за оптимизиране изпълнението на бюджета.

В края на всяка календарна година се предлага разместване на пера от бюджета, за да се даде допълнително финансиране на по-успешни програми, като се вземат от тези, които няма да могат да ги похарчат. ЕК предлага да се отнемат пари от България по предприсъединителната програма ИСПА и от средствата за подготовката за влизане в Шенгенското безвизово пространство.

4 млн. евро по-малко ще бъдат изплатени по ИСПА, чрез която се изграждат магистрала "Люлин" и други транспортни обекти и се изпълняват екологични проекти като пречиствателни станции. В аргументацията на ЕК се казва, че изпълнението на много проекти се забавя заради проблеми с обществените поръчки за възлагането им. Поради това усвояването е по-слабо от очакваното и четирите милиона ще бъдат пренасочени другаде, информират от пресофиса на евродепутата Ивайло Калфин.

27,5 млн. евро ще бъдат орязани от парите за Шенген общо от България и Румъния. Стойността на сключените в България договори е по-ниска от първоначално планираната, се казва в мотивировката на ЕК. В Румъния има забавяне в контрактуването.

Възможността за използване европейската солидарност за двата фонда изтича в края на 2010 г. По молба на българските власти ИСПА, която трябваше да приключи през 2009 г. беше удължена с 12 месеца, а инструментът "Шенген" - до края на март 2010 г. ИСПА беше отворена за България от 2004 г., а общият й бюджет възлизаше на 452 млн. евро. Сумата, заделена за влизането в "Шенген" от 2007 г. насам беше 258 млн. евро.

За 2010 г. в ЕС се предвижда рекордно преразпределение на средства чрез "Глобален трансфер" - 1,79 млрд. евро или 1,5% от бюджета на Общността. Според Европейската комисия заради икономическата криза местните и национални власти в страните членки не са имали достатъчно средства за дофинансиране на европейската помощ и затова са забавили усвояването на фондовете. В зависимост от програмите ЕС плаща между 50-75% от стойността на проекта, а остатъкът е за сметка на страната членка. Най-голямо неизпълнение е регистрирано в мерките за развитие на селските райони - 1,2 млрд. евро, а най-големият получател след разместването ще са кохезионните фондове. Общо 51 бюджетни линии ще бъдат подсилени.